Произход на вярванията свързани с феите

Описанията на феите, като ефирни същества, които танцуват в кръг и са предвождани от кралица не съвпадат с по-ранните вярвания за тях. Феите са присъствали във фолклора, в предаваните устно народни истории в продължение на хиляди години.
Понякога думата фея е била използвана, за да се опише което и да е същество, което притежава магически сили, включително гоблини и гноми.
Обикновено феите са описвани като същества с вид на хора, което притежават магически сили.






Ето как са се развивали вяравнията за феите през годините:


Паднали ангели

Християнството променило образа на феите. Сатана изкушил някои от ангелите, после Михаил ги прогонил от Небесата и ги запратил на Земята. От това множество от паднали ангели някои, които осъзнали, че са били объркани спрели пътя си някъде в небето, някои паднали в морето, други паднали в планините и горите, някои в недрата на Земята, по пътя към Ада, а други, които или най-отдадени на злото паднали направо в горящото езеро.
След като Бог ги запратил на земята, феите станали зли духове, които тормозят хората и и се опитват да им навредят. Тези, които паднали в Ада или в пещери и дълбоки пропасти се превърнали в дяволи и девици на смъртта.
Тези, които паднали на земята се превърнали в гоблини, джуджета, духове, които се появяват по пладне или вечер, призрачните светлини, появяващи се вечер или по здрач над блатата, страшни или пакостливи същества.
Тези, които паднали в гората се превърнали в горските духове, които живеят там: дивите мъже и жени и горските хора.
А тези, които паднали във водата се превърнали във водни духове - русалки.
Тези ангели били осъдени да останат там, където са, превръщайки се във феи на моретата и реките, на земята и въздуха.


Природни духове

В повечето езически религии свръхестествените сили се свързват с животни, с петте елемента на Богинята. Понякога самите феи са били наричани Богини. В някои народни песни Царицата на феите е била наричана Царица на Небето. Феите в Уелс са били познати като Майчината благословия. Селяните в Бретон са ги наричали Godmothers - кръстници, но не в християнския смисъл на думата. В приказките за феи кръстниците са феи с магически сили, които играят ролята на наставници или родители на някого. Припомнете си приказката за Пепеляшка.


Малки хора

Някои фолклористи и антрополози смятат, че истинските феи били членове на завладяни народи, които много рядко били забелязвани и били погрешно възприемани като свръхестествени същества. Има доказателства, че народи с нисък ръст са обитавали Европа през Бронзовата епоха и по време на Неолита, преди заселването на келтите. В Thuatha de Danaan в Ирландия те живеели в укрития, скрити под насипи от пръст. Тъй като все повече агресивни народи навлизали в техните територии, тези потайни малки хора се оттеглили в горите. Смята се, че някои от тях може би са провеждали нещо като партизанска борба срещу новодошлите и това спомогнало за създаване на легендите за Робин Хуб и Роб Рой.




Децата на Адам и Лилит

Това са чудовищата, които Лилит родила от Адам и които били наречени феи.



Душите на умрелите

Първоначално се смятало, че феите са душите на умрелите неверници.Тъй като езичниците не са кръстени, те не са били нито достатъчно добри, за да отидат на Небето, нито достатъчно лоши, за да отидат в Ада. Затова оставали приклещени в света на умрелите, превръщайки се във феи.

Хората са вярвали също, че феите са пазачи на душите на умрелите или духовете на почитаните предци, безплътните духове на Хелоуиин.
За тях се твърди, че имат магически способности и че общуват с вещиците и други хора със свръхестествени сили.






Коледните феи

На Коледа се празнува Рождество Христово, но помощниците на Дядо Коледа са елфи!
Днес в някои страни коледните дървета се украсяват с коледни ангелчета и феи. На върха на коледното дърво по традиция стои звезда или ангел, но би могло да бъде също и фея. Твърди се, че ранните коледни дървета били украсявани с фигури на феи, вместо с такива на ангели. Те представлявали добрите духове, докато рогата и звънците били използвани за прогонване на злите духове.
Езичниците в миналото считали вечнозелените дървета за божества, защото оставали зелени през цялата година, докато другите растения изсъхвали. Вярвали, че съществуват духове на дърветата. Скандинавските езичници били първите, които украсявали дърветата. Смятали, че като вкарат дърветата в домовете си през зимата и ги украсят, не само ще ги стоплят, но и ще създадат по-уютна обстановка за феите.

Дядо Коледа има много елфи, които му помагат в работилницата. Самият той е смятан за фея с вълшебен северен елен и способност да изкривява времето.

Снежната кралица е една от важните кралици на феите. Тя е едновременно фея и небесна богиня. По време на зимното слънцестоене тя язди през снежните небеса, докато настъпи празника Дванайсета нощ, създавайки снежни бури.
По-късно християнството демонизира образа на Снежната кралица и я превръща във вещица, отвличаща деца.

Зимното слънцестоене отбелява нов цикъл на живота и Коледа и празникът Юл (Yule) се смята за чудесно време за работа с феите. По това време хората могат да помолят феите да им помогнат с благословия и малко магия.
Млякото и джинджифиловите курабийки са любимите храни на феите и гномите и могат да се използват като подаръци, които да привлекат феите в дома.

Може би в даден момент от миналото хората са призовавали феите на помощ, а по-късно ангелите.














Влиянието на Шекспир

В "Сън в лятна нощ" Шекспир описва феите по начин, който по-късно ще се превърне в норма, в общоприето схващане за начина, по който изглеждат феите. Те вече не изглеждат така както са били описвани в народните предания преди Шекспир.

Ето как описва феите Шекспир:

- Те живеят в общност и са ръководени от крал и кралица;

- Те са много малки;

- Движат се с изключителна бързина;

- Танцуват над тревата;

- Пеят песни към луната;

- Появяват се предимно през нощта;

- Те са невидими и базсмъртни;

- Те са въздушни духове. Техните караници ядосват ветровете и луната и предизвикват бури; хранят се с плодове; воюват с вредните насекоми и влечуги; покриват небето с мъгла.

Името на царицата на феите в "Сън в лятна нощ" е Титания. Преди това хората са вярвали, че феите са били същите като нимфите, които придружават Диана. Богинята Диана се свързва с откритите пространства, гористите местности и дивите неща. Нейният гръцки еквивалент е богинята Артемида. Диана е била известна и като богиня на луната. Наричали са я Царица на богините, също и Царица на вещиците.











Танцът на дивите феи

"Бродех сама в гората една нощ
Водена от странна музика
И следвах блясъка на премигващата светлина
Която сякаш се отдалечаваше с приближаването ми

Гората беше изпълнена с аромат на пролет
Но беше видно, че зимата е навсякъде
Луната светеше ярко и летящ прилеп
Ме повика да се приближа и ми каза:

Ще откриеш в гората
Чудесен пир, бал на феите
Ако затвориш очите си и отвориш съзнанието си
Булото изчезва и ще видиш всичко това

Ела и танцувай, докато дивите феи танцуват
В магически кръг, кръг на феите
Няма да искаш да си заминеш и ще останеш завинаги
Там, където видението е ясно като извор

Когато затворих очите си под блещукащата светлина
Всички спомени избледняха и можех да видя
Че кръг от гъби от червено и бяло
И хиляди феи са ме обградили

Отвъд всяко пространство и отвъд всяко време
Летяха феите с ефирни крила
С невиждана радост и величествена музика
Феите танцуваха и там танцувах и аз

Ела и танцувай, докато дивите феи танцуват
В магически кръг, кръг на феите
Няма да искаш да си тръгнеш и ще останеш завинаги
Там, където видението е ясно като извор

Ела и танцувай танцът на дивите феи
Върти се в кръг бързо като светлината
Започнеш ли веднъж биваш уловен в екстаз
И странникът може да остарее само за една нощ

"Тези, които ни търсят със сигурност ни откриват
Виж дирите, които оставяме след себе си
Някои смутени, някои въодушевени
Някои са смели, някои уплашени
Добри ли сме или зли?
Нектарена отрова или възхитителни?
Това скъпа моя ще откриеш
Фея неприятел или фея обожател"

Ела и играй, докато дивите феи играят
В магически кръг, кръг на феите
Няма да искаш да си заминеш и ще останеш завинаги
Там, където видението е ясно като извор

Ела и танцувай танцът на дивите феи
Върти се в кръг бързо като светлината
Започнеш ли веднъж си уловен в екстаз
И светът може да остарее само за една нощ

Бродех сама в гората една нощ
Водена от странна музика
Ако се случи да наминеш, когато луната е ярка
И булото е тънко ще ме откриеш тук
Ако булото е тънко, ще ме откриеш тук."




С единият си крак жената е стъпила в кръга на феите.





Случайно привидение

По утъпканата пътека
Много отдавна и много далеч
Нямаше как да знаеш, те ни видяха как се учим да се молим
Само на една ръка разстояние, само на един дъх разстояние, ние феите танцуваме тук. Ние ти говорим
на древен език.
Ние те виждаме, можеш ли да ни видиш.
Ние сме искрата в твоя огън.
Ние сме неприятното усещане в твоите кости.
Случайно привидение
Ти никога не си, никога не си, никога съвсем сам.
Някои ни наричат ангели или демони, феи или призрак.
Ние сме това, което сме. Ние сме това, което сме.
Само на една крачка разстояние, само на един дъх разстояние.



































Тук има интересна информация за феите и елфите:

http://www.rpg.bg/?page_id=608


За мен феите са просто начин да се опишат по приказен и вълшебен начин природните стихии. Феите са духа на природата, който се съдържа във всяко растение, във водата, пълна с живот, те са навсякъде, защото и живота е навсякъде. Те са олицетворение на духа на всяко живо същество, извън хората и животните - те са духът на природата.

Майската кралица

Наричат Майската кралица Девицата, Богиня на пролетта, цветна невеста, Кралица на феите, Дама на цветята. Символизира чистота, сила и потенциала за растеж. Тя е олицетворение на енергията на земята. Придружителят на Майската кралица - Растителният човек понякога е наричан Майски крал. Във Франция наричат Растителният човек Татко Май, а в Русия Малкият листен човек. Понякога го наричат Green George.
Няколко прислужници и Бели жени защитават Майската кралица и я придружават късно вечер до нейното неземно жилище.

Майската кралица е малко момиче или момиче в тийнейджърска възраст, която е избрана да ходи или да язди най-отпред на парада по случай празника Първи Май. Тя носи наметало, което символизира чистота и обикновено диадема или венец. Нейно задължение е да открие празненствата по случай Първи Май. Обикновено тя бива окичена с венец от цветя и държи реч преди започване на танците. След това започват танците около Майския прът, които честват младостта и пролетта.

Много традиции свързват месец май с Дева Мария. В Древна Гърция май е бил месецът посветен на богинята Артемида. Някои смятат, че с християнизацията на Европа почитането на Артемида се е превърнало в почитане на Дева Мария. По-късно така наречената "Коронация на Дева Мария" е станала популярна тема в изкуството. В края на краищата, целият месец май е бил запълнен със специални ритуали и молитви към Дева Мария. Днес в много римокатолически църкви се коронясва статуя на Божията Майка. Обикновено церемонията включва млади момичета, облечени в рокли и носещи цветя, с които укрясяват статуята. През целия месец цветята се сменят с нови, за да има винаги свежи цветя върху статуята.


Коронацията на статуята на Дева Мария









Ритуал по коронясване на Майската кралица, придружена от феи и Зеленият човек.



Феи придружават Майската кралица до центъра на лабиринт от трева.




В много древни обичаи центърът на честванията по случай празника Белтане се поставя върху битката между Кралицата на Май и Кралицата на Зимата. В Майската кралица можем да разпознаем и богинята Флора - богинята на цветята. Тя е Лейди Мариан в разказите за Робин Худ и Гуиневир - жената на крал Артур. Тя е олицетворение на Девицата (оттам и връзката с Дева Мария), на Майката-Земя в цялото и изобилно и плодоносно великолепие.
Щом започне празникът Белтане всяка пролет, Майската кралица се събужда от зимния си сън и започва битка със Старата Вещица. Тя побеждава Зимната кралица и я прогонва отново за шест месеца, за да стане земята още веднъж плодородна и изобилна.
Празникът Белтане през май е време, когато булото, разделящо световете е малко по-тънко - това е времето на феите. В по-старите обичаи по време на Белтане хората са оставяли в градините си храна и други почерпки за феите, за да им се отблагодарят за помощтта, която оказват.


Кралица Гуиневир



Лейди Мариан, съпругата на Робун Худ - Горската дама. Смята се, че Робин Худ е олицетворение на Растителния човек, а Лейди Мариан, на Майската кралица.

Празнуване на лятното слънцестоене

Официално това е първият ден от лятото и най-дългият ден от годината с изобилие от светлина и живот.

Нарича се още Midsummer, защото това е приблизително средата на периода на растеж на растенията в Европа.
Английската дума за слънцестоене "Solstice" произлиза от латинските думи "sol" - слънце и "sistere" - карам да стои на едно място.

Келтите и славяните отбелязват първия ден от лятото с танци и огньове на открито, за да помогнат за усилването на слънчевата енергия. Китйците отбелязват деня като почитат Ли - китайската Богиня на Светлината и женски слънчев аспект. Друидите празнуват този ден като сватбата на Небето и Земята.
И в днешно време хиляди хора се събират в Стоунхендж, за да отпразнуват изгрева на лятното слънцестоене.

Езичниците наричат луната в този ден "Honey Moon", заради медовината, която е част от брачните церемонии , които се извършват на този ден.

В Европа това е и празник на влюбените. В миналото хората празнували този ден с огньове на открито, които двойките са прескачали и вярвали, че реколтата ще порастне толкова нависоко, колкото двойките са способни да скочат. "...рез силата на огъня на девойките ще им се открие какъв ще бъде техният бъдещ съпруг..."

Денят на лятното слънцестоене се е смятал за време на вълшебства, когато се казва, че злите духове се появяват. За да им попречат, хората са носели защитни венци, направени от билки и цветя. Една от най-силните сред тях е жълтият кантарион, наричан 'chase-devil'. Използва се за прогонване на депресията. Наричат я още "Билката на Св. Джон" и е символ на блестящото слънце на равнодествието.

През това време билките имат най-голяма сила. Закачените над вратата билки прогонват злите духове. Сложени под възглавницата, билките ще помогнат за хубавите сънища и добрия късмет.
Това е време за извършване на предсказания и ритуали за здраве. Магьосническите пръчки се отрязват през този период.




Нощта на лятното слънцестоене се нарича 'midsummer’s night' (оттам и "Сън в лятна нощ" на Шекспир - "A Midsummer Night's Dream") Това е мистично време, в което силата на магията се увеличава и феите бродят из нашия свят. Те се появяват, за да отпразнуват този ден с всички същества в гората. През тази нощ отново отслабва булото, разделящо царството на духовете и елфите и света на хората. През тази нощ на хората се случват странни неща и имат странни сънища. Както Шекспир пише: "Каквото сънуваш в тази нощ ще се сбъдне".

Този празник се отбелязва с безкрайно количество бира, празнична музика и веселие. Празникът на Слънцето е време на много песни, танци, биене на барабани, които продължават през цялата нощ.

Огньовете на открито са олицетворение на слънцето и са традиционни за тази нощ. Тези огньове също така отблъскват духовете, които имат лоши намерения.

Тази традиция е разпространена на много места по света:

http://en.wikipedia.org/wiki/Midsummer#Contemporary_national_traditions

В Русия ритуалите са свързани с водата и самопречистването. Девойките пускат венци от цветя по течението на река и си намислят желания.







"Земята ти говори всяка минута от всеки ден! Отговорите, които търсиш са във вятъра, движението на вълните, в това, което се случва в кошера на пчелите или мравуняка,
в разума, който който движи звездите и планетите, в бурите, в песните на птиците, във виенето на вълка, в грациозността на елена, в усмивката на твоето дете/съпруг/родител/приятел, в чувствената прегръдка на твоят любим,
в течащата вода на реката, във формата на облаците, в космическата музика на блещукащите капчици
и вълните, от които е съставена нашата Вселена! Излез навън, бъди сред природата и и се настрой
за ученията на
Майката-Земя."



Друиди извършват ритуали в Стоунхендж в деня на лятното слънцестоене.

Флора

Флора е богиня на цветята и пролетта. В нейна чест се е провеждал фестивалът Флоралия през април или началото на май. Фестивалът символизира обновлението на цикъла на живота и се отбелязва с танци, пиене и цветя.




Флоралия

Празникът Флоралия, в чест на богинята Флора се провежда от 27 април до 3 май. Римските проститутки са смятали този празник за свой. Храмовете са били украсявани с бели цветя, а римските граждани са носели цветни дрехи. На Флора са били поднасяни дарове от мляко и мед.


Меркурий, Трите грации, Флора и Хлорида




Хлорида е нимфа, която се свързва с пролетта, цветята и пробуждането на природата. Смята се за римски еквивалент на богинята Флора. Омъжва се за Зефир - западния вятър, а синът им се казва Карпус. На древногръцки капрус означава плод.

"Зефир... олицетворението на Западния Вятър, който носи свежестта и дъжда на пролетта. Той ще стане едно с Хлорида, богинята на възобновената растителност и от този съюз ще се поникне свежият плод на земята." Западният вятър въвзестява пробуждането на природата, която ражда плодове. Съпругът на Хлорида Зефир е най-нежният от всички ветрове - плодоносен вятър и предвестник на пролетта.

Jack in the Green

Човекът, окичен със зеленина е участник в традиционните английски паради, по случай Първи Май и други майски празници. Той е покрит с украса, направена от листа. Украсата обикновено има конусовидна форма и го покрива от главата до петите.








През 16-ти и 17-ти век в Англия хората правели украса от цветя и листа за отпразнуване на Първи Май. През 19-ти век този обичай започнал да изчезва, защото бил смятан за проява на неприличие и своеволие.
Човекът, окичен със зеленина е възстановен в Whitstable, графство Кент през 1976. По-късно постепенно и други окръзи започват да възстановяват участието му в празниците.
Обикновено покрититят със зеленина Джак представлява цветна фигура, висока 3 метра и покрита с листа и цветя. Той има придружители, облечени със зелени дрехи, растения и с боядисани лица. Придружителите свирят, танцуват и пият, докато водят своя Джак по улиците, за да отпразнуват идването на лятото. Джак се появява също на панаири по случай Първи Май в Северна Америка.
В днешно време покритият с растителност човек (Jack in the Green) е сравняван с Растителният човек (The Green Man). Той е олицетворение на плодородието на природата, духа на девствената гора и е измамник. Заради това той е свързван с пакостливия Пък, Робин Худ, Дивият човек и Зеленият рицар.

Зеленият човек

Средновековно изображение върху колона в английска църква.




Всъщност, може да се преведе и като Растителният човек, Човекът, покрит със зеленина или нещо подобно.
Представлява глава на мъж, направена от листа или заобиколена от листа. От ноздрите, устата или от други части от лицето му може да излизат клончета от растения и върху тях може да има цветя или плодове. Известен е и с имената Тревистият Цар, Царят на Май, Дивият човек, Царят на гората. Той представлява духът на растителността.

Бил е популярен в цялата Римска империя. През Средновековието е бил много популярен в Англия. Този символ предшества появата на християнството, но по-късно е възприет от готическите резбари и е поставен в хиляди църкви и катедрали в Европа и Русия.

Зеленият човек е популярно име за много британски кръчми. Понякога кръчмите показват не само глава, а цяла фигура.
По-рядко се срещат и изображения на Зелени жени и подобни образи на лъвове, котки и демони.

Смята се, че Зеленият човек е символ на възраждането, на обновлението на природата, което настъпва всяка пролет.






Много интересен сайт с хубави картинки и интересна информация.


http://www.mikeharding.co.uk/greenman/greenindex.html

Растителният човек върху храм в Индия.





Още един сайт с изображения на Растителният човек върху църкви.


http://www.greenmaneastanglia.co.uk/Norfolk2.html


Растителна жена, върху църквата St. Andrew, Little Massingham.








Няколко лица на Растителни хора в църквата St. Nicholas, Denston.






Изкуство с Растителният човек.