вторник, 31 август 2010 г.

Разбиването на млечния океан





Историята на разбиването на млечния океан от боговете и демоните, за да извадят оттам нектара на безсмъртието (амрита), е древна индийска история, описана в различни свещени текстове, като Вишну Пурана и други Пурани, Махабхарата, Рамаяна и други.

Според някои Пурани и други свещени текстове, причината за разбиването на млечния океан било желанието на боговете да станат безсмъртни. Според други Пурани, косвената причина за това било проклятието на мъдреца Дурваса.

Веднъж мъдрецът Дурваса се разхождал по земята. Той бил известен с избухливия си нрав и с това, че често произнасял проклятия, когато бил обиден от нещо. Понякога произнасял и благословии. Затова хора и богове го почитали и се страхували от него. В момента, в който се разиграла случката, мъдрецът бил дал обет да изпълнява практиката Врата и бил в състояние на религиозен екстаз.

Докато се разхождал видял една една нимфа, дух на въздуха, която носела гирлянд от цветя, набрани от небесните дървета. Дурваса поискал този гирлянд от нимфата. Тя почтително му го дала и той го сложил на челото си.
Мъдрецът продължил по пътя си и срещнал царя на боговете Индра, който бил седнал върху слона си и бил придружаван от други богове. Дурваса хвърлил гирлянада от цветя към Индра, който го хванал и го поставил върху главата на своя слон. Ароматът на цветята замаял и раздразнил слона и той го хвърлил с хобота си на земята. Мъдрецът Дурваса бил много обиден от това грубо отношение към подаръка му. Той проклел Индра да загуби властта си над трите свята. Индра не могъл да да разубеди Дурваса да свали или облекчи проклятието. След като изрекъл проклятието, мъдрецът си отишъл, а царя на боговете се върнал в столицата си. От този момент силата на боговете намаляла.

Демоните решили да се възползват от случая и започнали война срещу боговете. Тогава боговете отишли при Брахма, Създателят на Вселената, за помощ. Брахма ги изпратил при Бог Вишну. Бог Вишну им казал, че ще им помогне да възвърнат силата си. Боговете (Деви) трябвало да се съюзят с демоните (Асури), за да могат заедно да разбият млечния океан, от дъното на който щял изплува нектара на безсмъртието.

Вишну им казал какво трябва да направят. Първо трябвало да хвърлят в океана различни лековити билки. Като средство, използвано като прът, с който да разбият водите на океана, боговете трябвало да използват планината Мандара. В ролята на въже, увито около планината щял да бъде използван Царя на Нагите (змиите), змията Васуки. За да си осигурят помощта на демоните, боговете трябвало им обещаят, че всички задено ще пият от нектара на безсмъртието и ще станат силни и безсмъртни. Но Вишну им обещал, че ще се погрижи само боговете да получат скъпоценната напитка и няма да позволи на демоните да пият от нектара.



Боговете събрали различни лековити билки и ги хвърлили в океана. Змията Васуки отскубнала планината Мандара и се увила около нея. Но, когато планината била поставена по средата на океана, тя започнала да потъва, тъй като дъното било от пясък. Тогава Вишну приел своя втори аватар, на Курма - костенурка (а в Махабхарата се споменава, че това бил просто Царя на костенурките). Така върху корубата на костенурката била поставена планината, а около нея бил увит Царя на змиите, Васуки. Демоните хванали змията от страната на главата, а боговете откъм опашката. От устата на змията излизали пламъци, които парели демоните, а до боговете достигала пара, която ги освежавала. Боговете и демоните дърпали змията напред-назад, което предизвиквало въртене на планината и това, което било на дъното, започнало да изплува на повърхността.




Разбиването на океана започнало. От него изплувал бял кон със седем глави, на име Уччаихшравас.



Появил се чистобелият слон Аиравата, който имал четири бивни и седем хобота. Той станал притежание и превозно средство на царя на боговете Индра.






След това от млечния океан излязла богинята на виното и опиянението - Варуни, чиито очи се въртели от опиянение (тя била съпругата на Варуна, бога на небесния океан). Тя е наричана още Сура. Богинята била приета от боговете и затова те се наричат Сури, а демоните Асури.

От океана се появила изпълняващата желания крава Сурабхи.

След това от водовъртежа се появило дървото Париждат, чиито цветове никога не увяхват. То често се свързва с изпълняващото желания дърво Калпаврикша. Бог Индра го взел със себе си в своя рай. В скулптурите е изобразявано като охранявано от небесните нимфи - Аспари, от богове и от небесни музиканти - мъже, наполовина хора, наполовина коне и от жени, които са наполовина хора, наполовина птици.



От млечния океан изплували небесните нимфи, наречени Аспари, които били много красиви и разнасяли благоухание в света.




При разбиването на океана от мляко се появило бижуто Каустубха, най-ценното бижу на света, което станало притежание на Вишну.

От океана се появил бог Чандра - Луната, който бил хванат от Махадева (Шива).

Морето родило отрова, която станала притежание на змийските богове (Наги).


При разбиването на млечния океан изплувала силната отрова Халахала. Тя погълнала земята, светела като огън и от нея излизал пушек. Трите свята се замаяли от тази отрова. За да не бъде разрушено творението, боговете отишли при Шива, Господаря на отровите. Божественият Махешвара (Шива) погълнал отровата и я задържал в гърлото си, което му спечелило прозвището Висаканта - този, който държи отрова в гърлото си. Отровата оцветила гърлото му в синьо и оттогава Шива бил наричан Нилаканта - със синьо гърло.



Стояща върху напълно разцъфнал лотос, от морето се появила богинята Лакшми (съпругата на Вишну), която излъчвала сияйна красота. Когато я видели, мъдреците запели химни, с които я величаели, а небесните нимфи танцували пред нея. Ганга и други свещени реки се погрижили за нейното ритуално измиване, а небесните слонове вдигнали чистите си води, излизащи от златни вази и ги излели върху богинята, царицата на вселената. Океанът от мляко и подарил венец от неувяхващи цветя, а артистът на боговете - Вишвакерма я украсил с божествени накити. Така измита, облечена и украсена, богинята се хвърлила на гърдите на на своя съпруг Хари (Вишну).




Най-накрая от океана се появил четириръкият небесен лекар Дханвантари, държащ лечебни билки в една ръка, а в друга, гърнето с нектара на безсмъртието Амрита. Според вярванията този лекар на боговете е аватар на Вишну, който дал на хората познанието за науката за лечение Аюрведа.



Щом го видели, демоните се втурнали към небесния лечител и успели да вземат нектара на безсмъртието преди боговете. Тогава боговете отишли при Вишну за помощ. Бог Вишну повикал на помощ омайващата Майа - своята измамна сила и приел образа на красивата таньорка Мохини. Съблазнителката започнала да кокетничи с демоните. И боговете и демоните били очаровани от изящната и красота и загубили разсъдък, поставили гърнето с нектара на безсмъртието в ръцете и.
Мохини започнала да танцува, а боговете и демоните били седнали около нея. Тя им наливала от нектара на безсмъртието и те отпивали на големи глътки. Но бог Вишну във формата на Мохини давал нектар само на боговете, а демоните измамил, като им наливал вино. Така само боговете пили от нектара на безсмъртието.




Но един от демоните, на име Раху се усъмнил в честността при разпределянето на нектара и приел образа на бог. Той се настанил се в редиците на боговете и получил от нектара на безсмъртието. В момента, в който нектарът достигнал гърлото на Раху, Чандра (Луната) и Суря (Слънцето), които стояли от двете му срани го разпознали и го издали на Мохини. Тогава Вишну приел отново истинската си форма, хвърлил диска си към демона и му отрязал главата. Главата се издигнала високо в небето с ужасяващи викове. Оттогава същестувва постоянна вражда между главата на Раху и Слънцето и Луната, които го издали. От време на време Раху поглъща Слънцето и Луната и това предизвиква слънчеви и лунни затъмнения.

В индийската астрология Джойтиш, Раху и Кету са Северният и Южният Лунни Възли, които предизвикват затъмнения.

Демонът Раху










Във Вишну Пурана е описана историята, при която Мохини измамва и демона Бхасмасура. Дълго време демонът изпълнявал сурови аскетични практики, за да омилостиви бог Шива. Когато Шива се явил пред него и го попитал какъв дар иска, демонът поискал и получил като дар способността да превърне в пепел всеки, на когото докосне главата. Веднага щом получил тази способност, Бхасмасура решил да я изпробва върху Шива. Шива побягнал и докато траела гонитбата, бог Вишну видял какво се случва и приел образа на Мохини. Тя омаяла демона и той и предложил да се омъжи за него. Мохини отговорила, че е съгласна, но само ако той приеме да танцуват заедно и следва нейните стъпки. Двамата танцували танца на Мохини и когато във вихъра на танца тя сложила ръка на главата си, демонът, който следвал нейните действия се превърнал в пепел.

Дори Шива, Господарят на аскетите не успял да устои на илюзорната сила на Мохини. В Бхагавата Пурана се описва как след като Мохини измамила демоните и отново се преврнала в бог Вишну, Шива пожелал да я види отново. Щом я видял, Шива загубил разсъдъка си и бил обладан от Кама (богът на страстта). Без да обръща внимание на съпругата си Парвати, Шива тичал наоколо, подивял от страст. Малко от неговото семе паднало на земята и създало злато и сребро. Когато Вишну отново приел своята форма, Шива възхвалявал силата му.

Според други Пурани, семето на Шива, което паднало на земята се превърнало в лингами, неговите симовли.

В някои свещени текстове се описва дори, че Шива и Мохини консумирали връзката си.

Според някои Пурани, семето на Шива създало бога на войната Картикея. То създало и човекоподобната маймуна-герой Хануман - въплъщение на Шива, чиито геройства са описани в Рамаяна.


Седнала върху бял бик, Парвати наблюдава Шива и Мохини





четвъртък, 5 август 2010 г.

Деви Махатмая

Основни религии в индуизма са вайшнавизъм, шайвизъм и шактизъм. Вайшнавизмът почита като върховен Бог и създател на Вселената бог Вишну. Шайвизмът почита като върховен Бог Шива. Шактизмът почита Шакти.

Тези религии се основават на различни свещени текстове в индуизма. Сред основните свещени текстове на шактизма е Деви Махатмаям.

В Деви Махатмая Богинята е наричана с много имена като: Ишвари, Дурга, Махакали, Махалакшми, Махасарасвати, Амбика, Чандика, Чамунда (унищожителката на Чанда и Мунда), Гаури, Парвати, Каушики, Нараяни, Калика, Махешвари, Бхадракали, Катяяни.

В битката на Богинята с демоните участват и Матриките (Майките), които са шакти на боговете.

Това е отчасти преразказ, отчасти точен превод на Деви Махатмаям ("Слава на Богинята").



1 част Убиването на Мадху и Кайтабха

"Медитация върху Махакали. Обръщам се към Махакали, която има десет лица, десет крака и държи в ръцете си меч, диск, боздуган, стрели, лък, тояга, копие, човешка глава и раковина, която има три очи, окичена с украшения по целите крайници и сияйна като синьо бижу, и която Брахма възхвали, за да унищожи Мадху и Кайтабха, когато Вишну беше в (мистичен) сън."

Махакали



Живял някога цар на име Сурата. Той се грижел за поданиците си като за свои деца. Но един ден бил победен от враговете си и се върнал в победеното си царство. Вече загубил силата си, царят бил ограбен от собствените си министри. Загубил властта си, той яхнал коня си и се отправил към гъстата гора, под предлог, че отивал на лов.

Там видял отшелническите колиби на мъдреца Медхас и неговите ученици. Царят спрял наблизо, но скоро започвал да се чуди дали столицата, която е напуснал се охранява добре или не от неговите зли слуги. Неговите верни помощници сега щели да служат на друг цар. Съкровището, което грижливо събирал щяло да бъде пропиляно от прахосници.


Близо до колибата на мъдреца царят срещнал търговец, който изглеждал отчаян и го зоговорил. Търговецът започнал да разказва за себе си. Споделил, че се казва Самадхи и е роден в богато семейство. Но неговата съпруга, синове и роднини незаконно си присвоили богатствата му и го прогонили от дома му. Въпреки това, търговецът все още се чудел как са неговите синове, дали са добре или зле.

Царят попитал търговеца защо все още е привързан към своите роднини, които са го изхвърлили от дома му от алчност. Но търговецът не знаел отговора.

Тогава царят и търговецът отишли при мъдреца Медхас, отдали му дължимата почит и седнали при него на разговор.

Царят попитал мъдреца как може да е загубил царството си, а все още да е тъжен и да се интересува от всичко, което се случва в царството му; как може търговецът да е изгонен от роднините си, а все още е привързан към тях; привързани към обектите, чиито недостатъци знаят, те били дълбоко нещастни.

Мъдрецът и прорицател отговорил, че всяко същество притежава знание за обектите, получено чрез сетивата. Такова знание имат хората и животните. Такива са например птиците, които въпреки, че притежават знание и са гладни, все пак, поради заблуда, продължават да хвърлят зърно в човките на малките си. Човеците са привързани към децата си, поради алчност, зарди помощта, която децата ще им върнат. Хората са хвърлени във водовъртежа на привързаността, клопката на илюзията, чрез силата на Махамая (Великата Илюзия), която прави възможно съществуването на света. Махамая е Йога Нидра (йогийският сън) на Вишну, Господарят на света. Чрез нея светът бива заблуждаван. Наситна тя, Богинята, Махамая, насила изтегля ума, дори на мъдреца, потопявайки го в илюзия. Тя създава цялата вселена. Тя е тази, която когато е благосклонна, дарява истинско освобождение на хората. Тя е върховното знание, причината за окончателно освобождение и е вечна.

Царят помолил мъдреца да му разкаже за богинята Махамая.

"Тя е вечна, въплътена като Вселената. Всичко е проникнато от нея. Въпреки това тя се въплъщава в многобройни форми; чуй ги от мен. Когато се проявява, за да осъществи целите на боговете се казва, че се е родила в света, въпреки, че е вечна. В края на калпа (дълъг период от време), когато Вселената беше океан (с водите на потопа) и прекрасният бог Вишну се беше прострял на Шеша (космическата змия) и потънал в мистичен сън, ужасните асури (демони) Мадху и Кайтабха, появили се от мръсотията в ушите на Вишну, се опитаха на убият Брахма; Брахма, бащата на създанията, стоеше в лотуса, излизащ от пъпа на Вишну. Виждайки тези два свирепи демона и заспалият Джанардхана, и смятайки да събуди Хари (дргото име на Вишну), Брахма се съсредоточи и започна да възвеличава Йоганидра, живееща в очите на Хари. Сияйният бог Брахма възвелича несравнимата Богиня на Вишну, Йоганидра, царицата на Космоса, поддръжничката на световете, причината за поддържането и разпадането на Вселената."



Брахма каза: "Ти си Сваха и Свадха. Ти наистина си Васаткара и въплъщение на Свара. Ти си нектарът. О, Вечна, ти си въплъщение на тройната мантра. Ти си половин мантра и все пак вечна. Ти наистина си това, което не може да бъде конкретно произнесено. Ти си Савитри и върховната Майка на боговете.

Чрез теб тази Вселена е родена, чрез теб този свят е създаден. Чрез теб той е защитен, О Богиньо, и ти винаги я поглъщаш накрая. О ти, която винаги си във формата на целия свят, във времето на създаването ти си във формата на съзидателна сила, във времето на поддържането ти си във формата на защитна сила, и във времето на разпадането, ти си във формата на разрушителна сила. Ти си върховното знание така, както и върховното незнание, великият разум и съзерцание, а също и великата илюзия, великата богиня, а също и великият демон.


Ти си първопричината за всичко, създавайки трите качества. Ти си тъмната нощ на цикличното разрушение. Ти си великата нощ на крайното разрушение, и ужасния мрак на илюзията. Ти си богинята на добрия късмет, управникът, скромността, разумът, определящ се със знание, свенливост, препитанието, задоволството, спокойствието и въздържанието. Въоръжена с меч, копие, тояга, лък, стрели, прашка и железен боздуган, ти си ужасяваща и в същото време привлекателна, по-привлекателна от всички привлекателни неща и невероятно красива. Ти наистина си върховната Ишвари, отвъд великото и низкото.

И каквото и нещо да съществува, истинско или неистинско, каквато и сила да има, това си ти. О, ти, която си душата на всичко, как мога да те възвеличая повече от това? Чрез теб дори този, който създава, поддържа и поглъща света, потъва в сън. Кой тук е способен да те възвеличае? Кой е способен да възхвали теб, която си направила всички нас - Вишну, мен и Шива - въплъщаваш нашите форми? О Богиньо, бидейки възхвалена така, омагьосай тези два неуязвими демона Мадху и Кайтабха с твоите велики сили. Нека Вишну, Господарят на света, бързо се събуди от съня си и стане, за да убие тези два демона."

Мъдрецът каза: "Тогава Богинята на илюзията, възхвалена по този начин от Брахма, създателят, за да събуди Вишну, с цел да убие демоните Мадху и Кайтабха, излязла от Неговите очи, уста, ноздри, ръце, сърце и гърди и се появила пред Брахма чрез неразгадаемо раждане. Джанардана, Господарят на Вселената, освободен от нея, станал от своето легло на космическия океан и видял двата зли демона Мадху и Kайтабха, които с невероятен героизъм и сила, и гневни очи, се опитвали да погълнат Брахма. Тогава всепроникващият бог Вишну, станал и се бил с демоните в продължение на пет хиляди години, използвайки ръцете си като оръжие. И те, обезумели от върховната си сила и заблудени от Махамая извикали на Вишну: "Поискай дар от нас". Бог Вишну казал:

"Ако сте доволни от мен, и двамата трябва да бъдете убити от мен сега. Каква нужда има от друг дар сега? Наистина това е моят избор".

Така, заблудени от Махамая, демоните, оглеждайки целия свят, превърнат във вода казали на Бога, имащ очи на лотус: "Убий ни на мястото, на което света не е препълнен с вода". Мъдрецът каза:

"Казвайки: "Така да бъде", бог Вишну, владеещият раковина, диск и боздуган, ги взел в скута си и там отрязал главите им с диска Си. Така тя (Махамая) се появи, когато беше възхвалена от Брахма. Сега чуй отново за славата на Богинята. Ще ти разкажа."



Вишну, лежащ върху космическата змия Шешанага, Брахма, стоящ върху лотос, излизащ от пъпа на Вишну и богинята Лакшми



Бог Вишну, Брахма и демоните






2 част Убиването на армията на Махисасура


Медитация върху Махалакшми (Великата Лакшми) "Обръщам се към Махалакшми, унищожителката на Махисасура, която стои на лотос, която има цвят на кожата като цвета на корал, която държи в своите (единадесет) ръце броеница, брадва, боздуган, стрела, мълния, гърне, жезъл, меч, щит, раковина, камбана, чаша за вино, тризъбец, ласо и диска Сударсана.

В миналото, когато Махисасура бил цар на демоните, а Индра цар на боговете, имало война между демоните и боговете, която продължила сто години. Армията на боговете била унищожена от смелите демони. Така Махисасура станал Цар на Небето.

Тогава победените богове, начело с Брахма отишли при Шива и Вишну и им разказали как са били победени от Махисасура.

"Махисасура иззе властта на Сурия (бога на Слънцето), Индра (царя на боговете), Агни (бога на огъня), Ваю (бога на ветровете), Чандра (бога на Луната), Яма (бога на мъртвите) и Варуна (бога на водите) и други богове. Изхвърлени от небето от злия Махиса, многобройните богове бродят по земята като смъртни. Всичко това беше направено от враговете на боговете и засяга и двама ви и ние търсим подслон при вас. Молим ви да измислите начин той да бъде унищожен."

Чувайки думите на боговете, Вишну и Шива изпаднали в ярост. Голяма светлина излязла от лицетто на гневния Вишну, както и от лицата на Брахма и Шива. От телата на Индра и останалите богове също извирала невероятна светлина. И цялата тази светлина се обединила в едно.

Боговете видели концентрирана светлина, подобна на ярка блестяща планина. Тогава светлината, излязла от телата на всички богове, проникваща в трите свята със своя блясък, се обединила в едно и приела женска форма.

"От светлината на Шива се появило нейното лице, от светлината на Яма нейната коса, от светлината на Вишну ръцете и, от светлината на Чандра гърдите и. От светлината на Индра талията и, от светлината на Варуна краката и, от светлината на земята ханша и.

От светлината на Брахма се появили нейните стъпала, от светлината на Сурия пръстите на краката и, от светлината на Васусите нейните пръсти, от светлината на Кибера нейния нос, от светлината на Праджапати се появиха зъбите и, от светлината на Агни се появиха трите и очи. Светлината на двете сандхя се превърха в нейните вежди, светлината на Ваю нейните уши."

Когато я видели, боговете изразили радостта си.

От тризъбеца на Шива се появил друг тризъбец, който бога дарил на богинята; а от диска на Вишну се появил друг диск, също подарък за нея. Варуна и дал раковина, Агни копие, Марута и дал лък и две стрелници, пълни със стрели.

Индра, царят на боговете създал нова мълния, произлязла от неговата собствена мълния и камбана, от камбаната на неговия слон Аиравата и и ги дал. Яма и дал жезъл, произлязъл от неговия собствен жезъл на Смъртта, а Варуна, Господарят на водите и дал ласо; Брахма, господарят на създанията и дал броеница и гърне за вода.


Сурия (бога на Слънцето) сложил неговите собствени лъчи на всички пори на кожата и, а Кала (Времето) и дал меч и щит.

Млечният океан дарил огърлица, чифт неизхабяващи се одежди, прелестно бижу за главата и, чифт обеци, гривни, бляскаво украшение във формата на непълна луна, украшения за ръцете, чифт блестящи гривни за глезените и прекрасни пръстени за всичките и пръсти.

Вишвакарам и дал бляскава брадва, различни видове оръжие и непробиваеми доспехи.

Океанът и дарил огърлици от неувяхващи лотоси, една за главата и и една за гърдите и, както и много красив лотос, който да държи в ръката си.

Планината Химават и дала лъв, който да язди.

Господарят на богаството Кубера и дал чаша, вечно пълна с вино.

Шеша, господарят на всички змии, който поддържа тази земя и дал огърлица от змии, украсена с най-добрите бижута.

Почетена по подобен начин и от останалите богове, също с украшения и оръжия, Богинята изревала силно с подебоносния си пренебрежителен смях, отново и отново Цялото небе се изпълнило от безкрайния и невероятно силен, ужасяващ рев. Всички светове се разлюлели, моретата се разтреперили.

"Победа за теб", извикали боговете с радостни възгласи.

Виждайки вълнението в трите свята, демоните се събрали и приготвили оръжията си. Гневният Махисасура се чудел откъде идва този рев и се насочил право към него заедно с безбройните демони. Тогава видял Богинята, чиито блясък прониквал в трите свята. Започнала битка между Богинята и демоните. Милиони колесници с демони, хиляди демони, яхнали слонове и коне, въоръжени с боздугани, тояги, копия, мечове и брадви, се биели с Богинята.

Богинята Чандика лесно разкъсвала на парчета всички оръжия, които демоните запращали по нея. Богинята хвърляла оръжията си към телата на демоните. Лъвът и тресял гривата си от гняв и крачел смело между демоните. От стоновете, които Богинята издишвала по време на битката веднага се появявали батальони - стотици и хиляди. Подкрепени от силата на Богинята, тези батальони се биели с брадви, копия и мечове и унищожавали демоните. Някои от батальоните биели барабани, други свирели с раковини.

Богинята пробивала с копието си, смазвала с боздугана си и разсичала на парчета демоните. Макар и обезглавени, телата на демоните падали и ставали отново. Обезглавените тела на демоните се биели с нея. Други обезглавени тела танцували под звуците на музикалните инструменти.

Други тела, все още държащи оръжията си и с току що отрязани глави крещели към Богинята "Спри, спри". Мястото на битката се покрило с телата на демоните. Голямо количество кръв, подобно на реки поткело сред демоните.

Така Богинята унищожила за кратко време армията на демоните.

Лъвът, който яздела, ревял и тресял гривата си и дебнел насред бойното поле, сякаш търсел жизнения дъх на телата на демоните. Боговете обсипали батальоните на Богинята с цветя и радостно ги възхвалявали.

Махалакшми






3 част - Убиването на Махисасура


Когато Сиксура, великият генерал на демоните видял разбитата армия, изпратил дъжд от стрели срещу Амбика. Тя лесно унищожила стрелите, убила кочияша, разкъсала знамето на колесницата. Демонът, въоръжен с меч и щит се втурнал към Богинята. Той ударил лъва по главата, а Богинята по лявата и ръка. Но когато ударил Богинята по ръката, мечът му се счупил. Великият демон хвърлил копието си към Бхандракали. Виждайки това, Богинята хвърлила своето копие, което сстрошило това на демона на стотици парчета, както и самия демон.

Виждайки смелия генерал убит, Камара, нещастието на боговете, се качил на слона си. Той запратил копието си срещу Богинята, но Амбика лесно го счупила на две със стрелите си. Лъвът скочил и се закрепил за челото на слона. Демонът и Богинята слезли от превозните си средства и продължили свирепия бой. Накрая лъвът скочил до небето и с един удар отрязал главата на демона.

Още много демони убила Богинята.

След като армията от демони била разбита Махисасура приел образа на бик. В тази форма той лесно разбивал войските на Богинята. После се насочил към лъва на Махадеви. Махисасура издавал ужасяващ рев и подхвърлял високите планини на земята с огромните си рога. Смачкана от скоростта, с която бика се върти, земята се раздробявала, ударено от опашката му, морето се разливало във всички посоки. Прободени от разлюлените му рога, облаците се разкъсвали на парчета. Поразени от удара на неговия дъх, стотици планини падали от небето.

Виждайки яростния демон, който се приближавал към нея, Чандика изпаднала в ярост. Тя метнала ласото си към него и го уловила. Тогава демонът излязъл от формата си на бик и се превърнал в лъв. Докато Амбика отрязвала главата на неговата форма на лъв, той приел образа на демон с меч в ръка. Богинята веднага строшила на парчета демонската му форма, задено с меча и щита. Тогава той приел формата на голям слон, после отново на бик, който разлюлява трите свята. Изпаднала в ярост, Чандика, Майката на световете, отпила на големи глътки, отново и отново вълшебно питие, смеела се, а очите и станали червени. Опиянен от силата и смелостта си, демонът запратил с рогата си цели планини срещу Богинята. С дъжд от срели, тя преврнала планините в прах.

Тогава Богинята му казала развълнувано:

"Викай, викай, О глупако, за малко, докато пия това вино. Когато те убия, боговете ще викат на същото това място."

Тя скочила върху демона, затиснала врата му със стъпалото си и го пронизала с копието си. Приклещен под крака и, Махисасура, наполовина приел истинската си форма, наполовина в образа на бик, трябвало да се бие така. Богинята отрязала главата му с меча си.

С викове на ужас, цялата армия от демони се разбягала, а войската на Богинята ликувала. Боговете и великите небесни мъдреци възхвалявали Богинята. Природните духове пеели, а небесните нимфи танцували.


Богинята и демона Махисасура









4 част - Деви Стути


Мъдрецът каза:

Когато невероятно смелият, но зъл Махисасура и армията на този враг на боговете бяха унищожени от Богинята, Индра и многобройните богове, произнесоха думи на възхвала и почтително се поклониха.

"На тази Амбика, която заслужава да бъде почитана от всички богове и мъдреци и прониква този свят със своята сила и която е олицетворение на цялата сила на всички многобройни богове, ние се покланяме предано.

Нека Чанидка, чието несравнимо величие и сила, Бог Вишну, Брахма и Хара, са неспособни да опишат, използва ума си, за да защити целия свят и да унищожи опасността от злото.

О Богиньо, ние се прекланяме пред теб, ти си добрият късме в домовете на праведните и лошия късмет в тези на злите, разума в сърцата на учените и скромността в сърцата на тези от знатен род. Бъди защитничка на Вселената!

О Богиньо, как можем да опишем твоята немислима форма или твоята невероятна смелост, която унищожава демоните или твоите невроятни подвизи, показани в битките между всички богове, демони и останалите?

Ти си източникът на всички светове! Въпреки, че притежаваш трите гуни, ти нямаш нито един от тези пороци (като страстта)! Ти си несравнима, дори с Вишну, Шива и останалите! Ти си убежището на всичко! Целият този свят е съставен от безрайно малка част от самата теб! Ти наистина си върховната първична непроменена Пракрити.

...

О Богиньо, ти си разумът, чрез който може да бъда разбрана същността на всички свещени писания. Ти си Дурга, лодката, която превежда хората през трудния океан на съществуването, лишено от привързаности. Ти си Шри, която винаги живее в сърцето на Вишну. Ти наистина си Гаури, която живее с Шива.

О Богиньо, защитавай ни със своето копие. О Амбика, защитавай ни със своя меч, защитавай ни със звука на своята камбана и с лъка си.

О Чандика, защити ни на изток и на запад, на север и на юг със своето копие. О Ишвари!

Защити нас и земята с твоите прекрасни форми, движещи се в трите свята, а също и с твоите изключителни ужасяващи форми.

О Амбика, защити ни от всички страни с меча си, копието и тоягата и всички останали оръжия, които твоите нежни ръце докоснат.

Мъдрецът каза:

Така поддръжничката на световете беше възхвалявана от боговете, почитана с небесни цветя, които цъфтяха в Нандана (градината на Индра) и с благоухания и масла и с почит всички и дариха прекрасен тамян.

С благ и спокоен вид тя проговори на всички почитащи я богове. Богинята каза:

Поискайте, о богове, каквото и да е от мен. Удовлетворена от тези хвалебствени песни, ще ви даря каквото поискате с голямо удоволствие.

Боговете казаха:

Тъй като нашият враг Махисасура беше убит от теб, всичко е постигнато и няма какво друго да се свърши. А, ако има дар, който да ни дариш, о Махешвари, нека когато помислим отново за теб, да премахваш нашите беди.

О Майко с безупречна външност, и нека който и смъртен да те възхвалява с тези песни, нека ти, която си благосклонна към нас, бъдеш такава и към смъртните.

Мъдрецът каза:

О царю, омилостивена така от боговете и за доброто на света и за доброто на боговете, Бхадракали каза, "Така да бъде" и изчезна от погледа им.

Така ти разказах, о царю, как Богинята, която желае доброто на всичките три свята, в миналото се появи от телата на боговете.

А сега, как като благодетелка на боговете, тя се появи във формата на Гаури, за да убие злите демони, както и Сумбха и Нисумбха, за да защити световете, слушай, сега ще ти разкажа как се случи.


5 част - Разговорът на Богинята с пратеника

Медитация върху Махасарасвати. Аз медитирам върху несравнимата Махасарасвати, която държи в осмете си, подобни на лотоси ръце камбана, тризъбец, рало, раковина, боздуган, диск, лък и стрела; която е сияйна като унищожителката на Сумбха и други демони, която се появи от тялото на Парвати и е основата на трите свята.

Мъдрецът каза:

В миналото властта на Индра над трите свята и неговите дялове в жертвоприношенията били иззети от демоните Сумбха и Нисумбха, поради тяхната гордост и сила.

Двамата иззеха също местата на Слънцето, Луната, Кубера, Яма и Варуна.

Присвоиха си властта на Вайу и задълженията на Агни.

Лишени от длъжността си и прогонени от тези два велики демона, всички богове си спомниха за непобедимата Богиня.

Тя ни даде този дар "Когато в беда си помислите за мен, в същия момент ще сложа край на всичките ви най-големи беди".

Боговете отишли до Химават, господаря на планините. Там възхвалявали Богинята, която е илюзорната сила на Вишну.

...

Мъдрецът каза:

О Принце, докато боговете бяха заети с възхвалата, Парвати излезе, за да се изкъпе във водите на Ганга.

Богинята попита: "Кого почитате тук?" Добра богиня се появява от нейната физическа обвивка и казва, че възхвалата е за нея и разказва за демоните, които прогонили боговете.

Тъй като тази Амбика произлязла от физическата обвивка на Парвати, във всички светове тя е почитана като Каушики. След нейната поява Парвати станала тъмна, и започнала да се нарича Калика и да живее в планината Хималая.

Тогава Чанда и Мунда, двамата слуги на Сумбха и Нисумбха видели тази Амбика (Каушики) в невероятно красива форма. Те казали на Сумбха за красавицата, която живее на върха на Хималаите. Казали му да разбере коя е жената с невиждана красота и да я вземе за себе си. Убедили го, че щом притежава невероятни оръжия и скъпоценности от боговете и океана, трябва да притежава и тази жена-бижу. Чувайки думите на Чанда и Мунда, Сумбха изпратил великия демон Сугрива като посланик при Богинята. Той трябвало да говори по такъв начин, че Богинята да се влюби в Сумбха.

Демонът отишъл при Богинята седяща в планината и и заговорил с благи думи:

"О Богиньо, Сумбха, царят на демоните, е върховен управител на трите свята. Изпратен от него като посланик дойдох тук, при теб.

Чуй какво беше казано от този, срещу чиито заповеди никой от боговете не се оплъчва и който победи всички врагове на демоните.


(Той каза:) "Всичките три свята са мои и боговете ми се подчиняват. Наслаждавам се на всеки техен дял от жертвоприношенията.

Всички най-отбрани скъпоценности в трите свята са мое притежание - скъпоценностите от слоновете, Аиравата, первозното средство на царя на боговете, управлявано от мен. Самите богове ми предложиха с приветствия това бижу сред конете, наречено Укаисравас, което се появи при разбиването на млечния океан.

О красива лейди, всички редки предмети, които притежаваха боговете, природните духове и змиите, сега са мое притежание.

Ние Богиньо, те считаме за скъпоценния камък сред жените в света. Ти, която си такава, ела с мен, тъй като ние сме тези, които се наслаждават на най-хубавите неща.

Вземи мен или по-малкия ми брат Нисумбха, който е невероятно смел, о Богиньо, защото ти наистина си бижу.

Ще получиш огромно и несравнимо богатство, когато се омъжиш за мен. Помисли за това и стани моя съпруга."

Богинята Дурга спокойно му отговорила:

"Ти каза истината; не произнесе никаква лъжа. Сумбха наистина е господар на трите свята, а също и Нисумбха.

Но тогава как може това, което е било обещано да е лъжа? Чуй обещанието, което дадох поради глупост.

"Който и да е в този свят, който ме победи в битка, отнеме гордостта ми и ми е равен по сила, ще бъде мой съпруг.

Така че, нека Сумбха да дойде или Нисумбха, великият демон. Ако ме победи тук, нека скоро стане мой съпруг. Защо да губим време?"

"О Богиньо, ти си надменна. Не говори така пред мен. Кой мъж в трите свята ще застане срещу Сумбха и Нисумбха?

Никой от боговете не може да застане в битка лице в лице дори с останалите демони. Какво остава за теб, О Богиньо, една жена?

Индра и останалите богове не можаха да издържат в битка срещу Сумбха и останалите демони, как ти, жена, ще застанеш срещу тях?

Казвам ти; отиди при Сумбха и Нисумбха. Да не стане така, че да отидеш при тях загубила достойнство, влачена за косата."


Богинята отвърна:

"Да, наистина, Сумбха е силен, както и Нисумбха е невероятно смел! Какво мога да направя като тук стои моето зле обмислено обещание, което дадох преди много време?

Върви си и кажи на царя на демоните най-точно всичко, което ти казах. Нека направи това, което намери за подходящо.

Махасарасвати










6 част - Убиването на Дхуралокана


Изпълнен с негодувание, от думите на Богинята, пратеникът ги разказал подробно на царя на демоните.

Ядосан от думите на Богинята, царя на демоните казал на Дхуралокана - водача на дайтите (род на великани): "О Дхуралокана, побързай, замини с армията си и докарайте тук със сила тази зла жена, наскърбена от това, че е влачена за косата.

А ако някой застане на нейна страна като неин спасител, нека бъде убит, независимо дали е бог или дух.

Демонът Дхуралокана заминал заедно с армия от шейсет хидяли демона.

Виждайки Богинята, стояща върху заснежената планина, той извикал към нея: "Яви се пред Сумбха и Нисумбха. Ако не отидеш при господаря ми доброволно, ще те занеса насила, влачейки те за косата".

Богинята отвърнала: "Ти си изпратен от царя на демоните и самият ти си могъщ и съпътстван от армия. Ако така ме вземеш насила, тогава какво мога да направя аз?"

Чувайки това, демонът Дхуралокана се втурнал към нея и тогава Амбика го превърнала в пепел само с една вълна на звука "хъм", който произнесла.

Армията на демоните се разярила и запратила към Богинята дъжд от стрели, копия и брадви. Тогава лъвът, превозното средство на Богинята, тръскайки гривата от гняв и издавайки ужасяващ рев, нападнал армията на демоните. Някои демони убил с удар на предната си лапа, други с муцуната си, а други велики демони стъпкал със задните си крака. С ноктите си лъвът разкъсал сърцата на едни и с един удар на лапата си отсякъл главите им. На други отсякъл ръцете и главите и разтърсвайки гривата си изпил кръвта от сърцата им. За миг цялата армия на демоните била унищожена от разярения лъв на Богинята.


Когато Сумбха, царят на демоните, научил, че демонът Дхуралокана е убит от Богинята, а цялата армия е унищожена от нейния лъв, изпаднал в ярост, устните му се разтреперили и той заповядал на двата могъщи демона Чанда и Мунда:

"О Чанда, О Мунда, отидете там с голяма войска и бъзро я доведете тук, влачена за косата или вързана. Но, ако се усъмните в това, че можете да го направите, тогава нека демоните я ударят с всичките си оръжия в бой. Когато тази зла жена бъде ранена, а лъвът и повален, хванете тази Амбика, вържете я и я доведете бързо."




7 част - Убиването на Чанда и Мунда


Армията на демоните, предвождана от Чанда и Мунда потеглила, за да изпълни заповедта. Демоните видели Богинята, която нежно усмихната седяла върху лъва си на огромен златен връх в планината. Виждайки я, някои се опитали да я хванат, други се приближили с приготвени мечове и лъкове.

Тогава Амбика се разярила, а от яростта и лицето и станало черно като мастило. От набръчканото и от ярост чело внезапно излязла Кали, с ужасна на вид и въоръжена и меч и ласо.

Тя носела жезъл, на върха на който имало череп, била окичена с огърлица от черепи, облечена в кожа от тигър, която висяла ужасяващо върху съсухрената и кожа, със зинала уста, страховито изваден език, тя имала хлътнали червеникави очи и изпълвала небето със своя рев. Тя яростно се нахвърлила върху демоните, започнала да унищожава армията и ги поглъща.

Хващайки слоновете с една ръка, тя ги мятала в устата си заедно с ездачите. Така поглъщала и конете и колесниците, заедно с конниците и страховито ги сдъвквала със зъби.

Тя сграбчвала един за косата, друг за врата, други смачквала под тежестта на стъпалото си.

Улавяла с уста оръжията, запратени по нея от демоните и ги схрусквала в яростта си.

Унищожавала цялата войска от могъщи и зли демони, някои поглъщала, а други смазвала.

Някои демони били убити от меча и, други смазани от жезъла с връх от череп, а други демони сдъвкала.

Виждайки унищожената в миг армия от демони, Чанда се втурнал към ужасяващата Кали. Чанда запратил по нея хиляди стрели, а Мунда хиляди дискове.

Безбройните дискове изчезвали в устата и подобно на безбройни слънца, изчезващи сред облаците. Кали, издавала ужасяващ рев, страшните и зъби блестели в ужасната и уста, смеела се страховито, изпълнена с ярост.

Тогава Богинята се качила на лъва си и се втурнала към Чанда и сграбчвайки го за косата отрязвала главата му с меча си.

Когато видял Чанда повален, Мунда също тръгнал към нея. Тя го повалила на земята, и го пробола яростно с меча си.

Виждайки смелите Чанда и Мунда повалени, армията се паникьосала и се разбягала във всички посоки.

И Кали, държаща главите на Чанда и Мунда в ръцете си, се приближила до Чандика и казвала с думи, примесени със силен смях:

"Донесох ти главите на Чанда и Мунда като два големи животински дара на жертвеното бойно поле; Сумбха и Нисумбха ще убиеш сама."

Мъдрецът каза:

"Тогава виждайки тези два демона, Чанда и Мунда, поднесени пред нея, добрата Чандика казала игриво на Кали : "Понеже ми донесе Чанда и Мунда, О Богиньо, ще бъдеш известна в света с името Чамунда."



Богинята Кали - миниатюра от 16-ти век






8 част - Убиването на Рактабиджа

След като дайтите Чанда и Мунда били убити и много от батальоните унищожени, царят на демоните, могъщият Сумбха, почти обезумял от гняв, заповядал да бъдат мобилизирани всички войски на дайтите. Изпратил хиляди демонски войски.

Сумбха, царят на демоните потеглил, придружаван от многохилядна войска. Виждайки приближаването на ужасната армия, Чандика се приготвила, лъвът и изревъл силно, а Амбика усилвала тези ревове съз въна на камбаната си. Кали, отворила широко устата си и запълнила пространството със звука "хъм".

Чувайки тези ревове, разярените баталиони на демоните заобикалили лъва, Богинята (Чандика) и Кали от всичките четири страни. Тогава, за да унищожи враговете на боговете, се появявила надарената с невероятна сила и мощ Шакти, от телата на Брахма, Шива, Гуха, Вишну и Индра и с формата на тези богове, отишла при Чандика. Каквато била формата на всеки бог, каквито украшения и превозно средство имали, точно в тази форма неговата Шакти отишла да се бие с демоните.

В небесна колесница, теглена от лебеди се движела Шакти на Брахма и носела броеница и гърне за вода. Тя се наричала Брахмани.

Махешвари пристигнала яхнала бик, държала красив тризъбец, носела гривни от големи змии и украсен с непълна луна.

Амбика Каумари, във формата на Гуха, държажала копие в ръка, яздела красив паун, потеглила, за да се бие с демоните.

По същият начин се появила Шакти на Вишну, седнала върху Гаруда, доржала раковина, тояга, лък и меч в ръка.

Шакти на Хари, която придобила несравнимата форма на глиган, също потеглила, за да се бие.

Нарамсихи пристигнала там, във форма като на Нарасимха и поваляла множествата, само с едно разлюляване на гривата си.

Така и Аиндри с хиляда очи, държаща мълния и яздеща господаря на слоновете пристигнала, също като Сакра (Индра).

Тогава Шива, заобиколен от всички тези Шакти на боговете, казал на Чандика, "Нека демоните бъдат убити от теб незабавно, за мое удоволствие".

Тогава от тялото на Богинята се появила Шакти на Чандика, ужасяваща, невероятно свирепа и виела като стотици чакали. И тази непобедима Шакти казала на Шива "Отиди господарю, при Сумбха и Нисумбха като посланик. Кажи на двата надменни демона, Сумбха и Нисумбха, и на останалите демони, събрани там за битка: "Нека Индра да вземе трите свята и нека боговете се наслаждават на жертвените дарове. Вие отидете в долния свят, ако искате да живеете. Но, ако от городсот, заради силата си, желаете битка, тогава елате. Нека моите чакали се наситят с вашата плът."


Тъй като Богинята изпратила Шива като посланик, тя се нарича Шивадути.

Чувайки думите на Богинята от Шива, демоните, изпълнени с възмущение отишли при Катяяни. Разярените демони веднаги залели Богинята с дъжд от стрели и копия. Богинята с лекота радробявала техните стрели, копия и брадви, със стрелите, които тя изстрелвала. Тогава Кали застанала пред Сумбха и пробождала враговете с копието си и смазвала със своя жезъл, украсен с череп.

А където и да отивала Брахмани, лишавала враговете от смелост, пръскайки ги с вода от гърнето си.

Яростната Махешвари убивала дайтите с тризъбеца си, Вайшнави с диска си, а Каумари, с копието си.

Стотици дайти и демони падали на земята, разкъсани на парчета, поразени от мълнията, която хвърляла Аиндри.

Богинята с форма на глиган Варахи разбивала демоните с ударите на муцуната си, ранявала ги в гърдите с острите си бивни, и ги разкъсвала с диска си.

Нарасимхи, изпълвайки пространството с мощния си рев, обикаляла бойното поле и поглъщала демоните, разкъсани от ноктите и.

Уплашени от свирепия смях на Шивадути демоните падали на земята и тя ги изяждала.

Виждайки как са по различни начини Матриките унищожавали великите демони, армията от враговете на боговете избягала. При вида на уплашените демони, които бягали от разярените Матрики, великият демон Рактабиджа гневно минал напред, за да се бие. Всеки път, когато от тялото му се проливала капка кръв, веднага на това място се появявал демон. Великият демон се биел с Шакти на Индра, с тояга в ръката си. Тогава Аиндри също поразила демона със соята мълния. Обилно количество кръв потекло от ранения от мълнията демон. От кръвта се появили смели бойци. Колкото капки кръв падали от тялото му, толкова смели и силни бойци се появявали. Всеки път, когато бъдел ранен, хиляди демони се появявали от кръвта му. Целият свят се изпълнил с демоните, родени от кръвта на Рактабиджа и боговете силно се обезпокоили. Виждайки унилите богове, Чандика се засмяла и казала на Кайли, "О Чамунда, отвори широко устата си, бързо улови капките кръв, проляти от оръжието ми, както и великите демони, родени от капките кръв на Рактабиджа. Обикаляй бойното поле и поглъщай демоните, които се появяват от него. Така, с източена кръв, този дайтая ще умре. Докато поглъщаш тези, няма да се раждат други велики демони. Богинята ударила Рактабиджа с копието си. Тогава Кали изпила кръвта му. Той ударил Чандика с тоягата си. Но ударът на тоягата му не причиинил никаква болка на Богинята. А щом потичала изобилна кръв от прободеното му тяло, Чамунда я изпивала. Чамунда поглъщала страшните демони, които се появявали от потока кръв и изпивала кръвта на Рактабиджа. Богинята (Каушики) пробождала демона с копието си, поразявала го с мълнията, стрелите и мечовете, а Чамунда продължавала да изпива кръвта му. Поразен от многобройни оръжия и останал без кръв, великият демон Рактабиджа паднал на земята. Боговете били много щастливи. Групата Матрики, появила се от тях започнала да танцува, опиянена от кръвта.



Чандика, Кали, която изпива кръвта на демоните и Матриките










9 част - Убиването на Нисумбха

Царят (Сурата) каза: "Колко прекрасно е това, че вие, прекрасни господине ми разказахте за величието на Богинята, докато убивала Рактабиджа. Бих искал да чуя какво направили по-нататък гневните Сумбха и Нисумбха, след като Рактабиджа бил убит.


" Мъдрецът каза: "След като Рактабиджа и други демони били убити в битката, демоните Сумбха и Нисумбха били безкрайно ядосани. Обезумял от гняв при вида на унищожената си велика армия, Нисумбха се втурнал напред с основните сили на демоните. Пред него, зад него и от двете му страни, ужасни демони, гневно захапали устни, се втурнали да убият Богинята. Смелият Сумбха, заобиколен от своите войски и побеснял, също отивал да убие Богинята и Матриките. Тогава започнала свирепа битка между Богинята от една страна и Сумбха и Нисумбха, които като два гръмоносни облака изсипвали върху нея най-бурния дъжд от стрели. Чандика, с безбройни стрели бързо разцепвала стрелите, изстреляни от демоните и удряла двамата царе на демоните с многобройните си оръжия. Нисумбха, грабнал остър меч и блестящ щит, ударил лъва, великия носач на Богинята, по главата. Когато лъвът бил ударен, богинята бързо отрязала великолепния меч на Нисумбха, с островърхата си стрела, както и щита му, на който били нарисувани осем луни. Когато щита му бил разсечен, а меча му счупен, демонът хвърлил копието си, но щом доближило богинята, било сцепено от диска и. Тогава Нисумбха, изпалнен от гняв, грабнал едно копие, но щом доближило Богинята, то също се превърнало в прах с един удар на юмрука и. Размахвайки тоягата си, той я хвърлил срещу Чандика, но тя била разсечена от тризъбеца на Богинята и се превърнало в прах. Тогава Богинята нападнала смелия демон с бойната си брадва и го повалила на земята. Когато брат му Нисумбха паднал на земята, разярения Сумбха се втурнал да убие Амбика. Стоящ на колесницата си, държащ великолепни оръжия в дългите си и несравними осем ръце, блясъкът му обхващал цялото небе. Виждайки приближаването му, Богинята изсвирила с раковината си и дръпнала силно тетивата на лъка си. Богинята изпълнила цялото пространство със звъна на камбаната си, който унищожавал силата на всички демони. Лъвът изпълнил небето, земята и всички пространства със силния си рев, което накарало слоновете да прекратят яростния си грохот. Тогава Кали, подскачайки в небето, слязла долу и ударила земята с двете си ръце, а шумът заглушил всичко друго. Злокобният смях на Шивадути уплашил демоните, а Сумбха изпаднал в невероятна ярост. Когато Амбика казала: "О зли същества, спрете, спрете", боговете застанали в небесата я поздравявали с думите "Нека бъдеш победителка". Пространството на трите свята се изпълнило от силния, подобен на лъвски рев, на Сумбха, но ужасяващото гръмотевично хлопане на камбаната на Богинята го заглушило.

Богинята разцепила стрелите, изстреляни от Сумбха, той също разцепил стрелите, изстреляни от нея - всеки със своите остри стрели. Тогава Чанидка се ядосала и го ударила с тризъбеца си. Ранен, демонът припаднал. Идвайки отново на себе си Нисумбха грабнал лъка си и стрелял по Чандика, Кали и лъва. Царят на демоните, синът на Дити, вземайки безбройни оръжия, покрил Чандика с многобройни дискове. Тогава Богинята Дурга, унищожителката на всяка беда, се разярила и разполовила тези дискове и стрели с нейните собствени стрели. Нисумбха, заобиколен от войските на демоните, грабнал тоягата си, се втурнал към Чандика. Докато тичал към нея, Чандика разрязала тоягата му с острия си меч. Нисумбха, нещастието на боговете, се затичал към нея с копие в ръка, но Чандика го пронизала в сърцето със своето копие. От пронизаното сърце на Сумбха се появил друг силен и смел демон и извикал към Богинята "Спри!". Тогава Богинята, се засмяла силно и отрязала главата му с меча си. Лъвът прекършвал вратовете на демоните с острите си зъби и ги поглъщал, а Кали и Шивадути поглъщали други. Някои велики демони изчезвали, прободени от копието на Каумари. Други били отблъснати с напръскване с водата, пречистена чрез магията на Брахмани. Трети падали, прободени от тризъбеца на Махешвари; някои се превърнали в прах от ударите на зурлата на Варахи. Някои демони станали на парчета, ударени от диска на Ваишнави, а други, от мълнията, която излизала от дланта на Аиндри. Някои демони изчезнали, други избягали от бойното поле, а трети бил погълнати от Кали, Шивадути и лъва.

Варахи, с глава на глиган - шакти на Вараха, аватар на бог Вишну



Матриките




Махешвари - шакти на Шива, наричан Махешвар




10 част - Убийството на Смубха

Мъдрецът каза:

Когато видял убит брат си Нисумбха, който му бил скъп като живота, а армията му избита, Сумбха казал ядосано "О Дурга, ти, която си се възгордяла от силата си, не показвай гордостта си тук. Въпреки, че си изключително надменна, ти, която разчиташ на силата на другите, бий се".

Богинята каза: Аз съм сама в света тук. Кой друг освен мен е тук? Виж, о подли демоне тези Богини, които не са нищо друго освен моите собствени сили, влизащи в мен." Тогава всички тези, Брахмини и останалите, се слели с тялото на Богинята. Останала само Амбика. Богинята каза: Многобройните форми, които създадох тук със силата си бяха изтеглени от мен, а сега аз стоя сама тук. Не се колебай в битката."

Мъдрецът каза: Тогава започнала ужасяваща битка между двамата, Богинята и Сумбха, докато боговете и демоните наблюдавали.
С дъжд от стрели и остри оръжия, двамата отново влезли в битка, която уплашила всички светове. Тогава царят на демоните счупил божествените копия на Богинята, които Амбика изстреляла с хиляди, и ги отблъснал със своите оръжия.
С яростен вик на звука хм, Парамешвари игриво счупила велкиолептните копия, които той изстрелял. Тогава демонът покрил Богинята с хиляди стрели, а Богинята яростно разцепила лъка му със своите стрели.
Демонът взел копието си, но Богинята със своя диск го разцепила на две. След това великият господар на демоните взел меч, ярък като слънцето и блестящ щит, носещ образа на хиляди луни и се втурнал към Богинята. Докато той тичал към нея, Чандика разцепила меча му с острите си стрели, а също и щита му, ярък, като слънчевите лъчи. Останал само с мъртви коне, счупен лък и без кочияш, демонът грабнал боздуган и се приготвил да убие Амбика. С остри стрели тя разполовила боздугана на Сумбха, който тичал към нея.
Но той продължил да тича към нея, вдигнал юмрук. Царят на демоните ударил с юмрук сърцето на Богинята, а Богинята с дланта си също го ударила в гърдите. Ранен от удара на ръката и, царят на демоните паднал на земята, но веднага станал отново. Виждайки Богинята той подскочил и се качил високо на небето. Чандика също оотишла там с лекота и продължила да се бие с него. Демонът Сумбха и Чандика се бил както никога преди това в небето, в близък бой, което изненадало сидхите и мъдреците.
След продължилия дълго време близък бой, Амбика го вдигнала, завъртяла го и го запратила долу, на земята.
Злият Сумбха вдигнал юмрук, се втурнал да убие Чандика. Виждайки приближаващия цар на демоните, Богинята го пробола в гърдите с копие и го повалила на земята. Прободен от острото копие на Богинята, той паднал мъртъв, разлюлявайки цялата земя, заедно с моретата, островите и планините.

Когато злият демон бил убит, вселената се зарадвала и възвърнала идеалното си спокойствие, а небето станало много ясно. Пламтящите облаци, които се виждали преди, сега се успокоили, а реките продължили по своя път, когато Сумбха бил повален.

Когато той бил убит, всички богове се зарадвали много, а природните духове запели сладки песни. Други свирели, а небесните нимфи танцували, ветровете подухвали леко, а слънцето станало много ярко, свещените огньове светели спокойно, а спокойствието се превърнало в странен звук, обхванал всичко.



11 част - Химн за Нараяни


Мъдрецът каза: Когато великият цар на демоните бил убит от Богинята и целите на боговете бяха постигнати, Индра и другите богове, предвождани от Агни, с радостни лица възхвалявали нея, Катяяни.

Боговете казаха:

О Богиньо, ти която премахваш страданието от тези, които ти се молят, бъди милостива. Бъди благосклонна, О Майко на целия свят. Бъди милостива, О Майко на Вселената. Защитавай Вселената!
Ти, О Богиньо си господарката на всичко, което се движи и на всичко, което не се движи. Ти си единствената основа на света, защото ти съществуваш във формата на земята.
Чрез теб, която съществуваш под формата на вода, цялата тази вселена бива удовлетворена, О Богиньо с неразрушима смелост.
Ти си силата на Вишну и притежаваш безкрайна смелост.
Ти си първичната майа, която е източникът на вселената; чрез теб цялата тази вселена потъва в илюзия.
О Богиньо, благодарение на твоята милост, ти ставаш причината за крайно освобождение на този свят.
Всички мъже са твои аспекти, О Богиньо, както и всички жени на този свят, надарени с различни качества. Този свят е изпълнен само от теб, Майката.
Когато си възхвалявана като въплъщението на всички същества, Богинята (Сияйната) и даряваща радост и освобождение, какви думи, колкото и да са прекрасни, биха могли да те възхвалят!
Слава за теб, О Богиньо Нараяни, О ти, която си разумът в сърцата на всички същества и даряваш радост и освобождение.
Слава за теб, О Нараяни, която във формата на минути, мигове и други откъси от време, носиш промяна в нещата и така притежаваш силата да унищожаваш вселената.
Слава за теб, О Нараяни, която си доброто от всичко добро, О блага Богиньо, която изпълняваш всяко намерение и даряваш убежище, О триока Гаури!
Слава за теб, О Нараяни, която притежаваш силата на създаването, поддържането и разрушението и си вечна. Ти си основата и въплъщението на трите гуни.
Слава за теб, О Нараяни, която спасяваш обезсърчените и нуждаещите се, които намират убежище в теб. О, ти Богиньо, която премахваш страданието от всички!
Слава за теб, О Нараяни, О ти, която яздиш небесна колесница, теглена от лебеди и приемаш формата на Брахмани, О Богиньо, която пръскаш вода с тревата куша.
Слава за теб, О Нараяни, О ти, която носиш тризъбец, луната и змията и яздиш голям бик и си във формата на Махешвари.
Слава за теб, О Нараяни, О ти, която си придружавана от паун и петел и носиш голямо копие. О ти, която си безгрешна и приемаш формата на Каумари.
Слава за теб, О Нараяни, О ти, която носиш носиш страховити оръжия - раковина, диск, тояга и лък и приемаш формата на Ваишнави, бъди милостива.
Слава за теб, О Нараяни, ти, която държиш огромни дискове и повдигаш земята с бивните си, О блага Богиньо, която имаш форма, на глиган.
Слава за теб, О Нараяни, О ти, която в ужастната си форма на човек-лъв, убиваш демоните, О ти, която притежаваш добротата да спасиш трите свята.
Слава за теб, О Нараяни, която имаш корона, страховита мълния и поразяваш с хилядите си очи, и уби Вратра, О Аиндри!
Слава за теб, О Нараяни, която във формата на Шивадути уби великите войски на демоните, О ти, с ужасяваща форма и пронизителен глас!
Слава за теб, О Нараяни, която имаш ужасяващо лице с бивни и си окичена с гердан от отрязани глави, Чамунда, О убийца на Мунда!
Слава за теб, О Нараяни, О ти, която си добрият късмет, скромност, велика мъдрост, вяра и препитание и Свадха, О ти, която си неизменяема, О ти, Великата Нощ и великата илюзия.
Слава за теб, О Нараяни, О ти, която си разумът и Сарасвати, О най-добра, благоденствие, съпруга на Вишну, тъмна, природа, бъди благосклонна.
О Царице на всичко, ти, която съществуваш във формата на всичко и притежаваш всяка сила, предпази ни от грешки, О Богиньо!
Слава за теб, Богиньо Дурга! Така, с благия си вид, украсена с три очи, защитавай ни от всички Опасности.
Слава за теб, О Катяяни! С ужасяващи пламъци, яростна убийца на всички демони, нека твоят тризъбец ни пази от всяка опасност!
Слава за теб, О Бадракали! Нека камбаната ти, която изпълва световете със своя звън и унищожава смелостта на демоните, ни пази, О Богиньо, както майка пази децата си от всички злини! Нека твоят меч, изцапан с мръсната кръв на демоните, светещ с блестящи лъчи, бъде нашето добро, О Чандика, ние ти се покланяме!

Никакава беда не сполетява тези, които се стремят към теб. Тези, които се стремят към теб действително се превръщат в убежище за другите.

Ти Богиньо мултиплицираш своята победоносна форма в много форми, сега победи демоните, които ненавиждат справедливостта, О Амбика, кой друг би могъл да направи това! Кой друг, освен теб съществува в знанията, в свещените писания, във Ведаическите писания, светлината на разума!

Ти караш тази вселена да се върти отново и отново в плътната тъмнина на дълбините на привързаността. Там, където са демоните и змиите със своята отрова, там, където са зложелателите и разбойниците, там, където възникват горските пожари, там и в центъра на морето стоиш ти и спасяваш света.
О Царице на вселената, ти защитаваш вселената. Бидейки същината на вселената, ти я защитаваш. Ти заслужаваш да бъдеш обожавана от Господаря на вселената. Тези, които предано ти се покланят, сами стават убежище на вселената.
О Богиньо, бъди добра и винаги ни защитавай от страха от неприятелите, както току що направи, убивайки демоните.

...

Богинята каза:

О богове, ще ви дам дар. Изберете си каквото искате, за доброто на света. Ще ви го дам.

Боговете казаха:

О, Кралице на всичко, по същия начин трябва да унищожиш всички наши врагове и всички беди в трите свята.

Богинята каза:

Когато настъпи двадесет и осмата епоха, в периода на Аваисвсвата Ману, други два велики демона, Сумбха и Нисумбха ще се родят. Тогава, родена от утробата на Ясода, в дома на краваря Нанда и живееща в планината Виндхя, аз ще убия и двамата.
И отново, въплътена на земята в ужасяваща форма, аз ще убия демоните, които са потомци на Випрасити. Когато погълна свирепите демони, потомци на Випрасити, зъбите ми ще станат червени като нар. Затова, когато боговете в небето и хората на земята ме почитат, винаги ще ме наричат Червенозъбата.
Освен това, когато в продължение на сто години ще липсва дъжд, омилостивена от обществото, аз ще се родя от изсушената земя, а не от утроба. Тогава ще видя хората със стоте си очи и затова човечеството ще ме прославя като стооката. По това време, О богове, ще изпълня целия свят с живот, правейки растения, родени от моето (космическо) тяло, докато завали дъжд. Тогава ще бъда известна на земята като Сакамбхари.
В същото това време, ще убия великия демон, наречен Дургама. Затова ще нося славното име Дургадеви, освен това, приемайки ужасяваща форма, в планината Хималая ще убия демоните, за да защитя общество. Цялото общество, покланяйки се почтително, ще ме възхвалявва и оттогава ще нося славното име Бхимадеви.
Когато демонът, наречен Аруна предизвика голямо разрушение в трите свята, ще приема формата на рояк безбройни пчели и ще убия страшния демон, за доброто на света. И тогава хората ще ме възхваляват навсякъде като Бхрамари.

Така, когато се възникне беда, заради появата на демоните, аз ще се въплъщавам и ще унищожавам неприятелите.



12 част - възхвала


Богинята каза:

Ако някой съсредоточено ми се моли с тази песен, без съмнение аз ще премахна всяка негова грижа. А тези, които възхваляват (историята за) унищожаването на Мадху и Кайтабха, както и убиването а Нисумбха, също и тези, които ще слушат с набожност тази величествена поема за моето величие на осмия, деветия и четиринадесетия дни през двете седмици, с концентриран ум, никаква злина няма да го сполети, нито беди, които възникват от неправилни действия, нито бедност и никога няма да се разделят с обичаните хора.
Такъв човек няма да се страхува от неприятели или разбойници или царе или от оръжие, огън или вода.
Следователно, тази поема за моето величие трябва да се пее от хората с концентрация и винаги да бъде слушана с набожност.
Нека тази поема за моята слава потуши всяка болест, както и природните бедствия. Мястото на моя храм, в който всеки ден се пее тази поема, няма да напусна никога и със сигурност ще бъда там.
През есенния сезон, когато се извършва голямото годишно поклонение, хората, които чуят тази възхвала, по моя милост, без съмнение ще бъдат избавени от всички беди и бъдат благословени с богатство, зърно и деца.
Слушайки тази възхвала за моите подвизи от смелост в битките, човек става безстрашен. Неприятелите изчезват, сдобива се с богатство, а семейството се радва за тези, които слушат тази възхвала на моите дела.
Нека всеки слуша тази възхвала навсякъде, по време на церемонии, когато има лош сън и когато планетите влияят зле. Така лошите неща биват премахнати, както и неблагоприятното влияние на планетите, а лошия сън, видян от човека се превръща в добър сън.
Това създава спокойствие у децата, обсебени от зли духове и укрепва приятелството между хората, ако са се разделили.

Успешно премахва силата на злите хора. Наистина демони и зли духове се унищожават само с тази песен.
Цялата тази възхвала за мен, доближава поклонникът много близо до мен.
И с най-добрият добитък, цветя, вода и тамян и с благоухания и фенери, хранейки брахманите, с дарове, поръсване с вода и различни други дарове, ако ме почитат ден и нощ, в продължение на една година, удовлетворението, което ще им дам ще получат, ако чуят дори веднъж цялото предание за мен.
Пеенето и слушането на легендата за моите въплъщения премахва греховете, дарява съвършено здраве и предпазва от зли духове; и когато моите военни подвизи, във връзка с убиването на злите демони бъде слушана, хората няма да се страхуват от неприятели. И песните, пяти от теб и от мъдреците и от Брахма даряват набожен ум.
Този, който се е изгубил на обезлюдено място в гората или е заобиколен от горски пожар или обграден от разбойници на пусто място или пленен от врагове и този, който е преследван от лъв или тигър или от диви слонове в гората и този, който по заповед на гневен цар е осъден на смърт или е в затвора и този, който по време на буря е изхвърлен от кораба в открито море и този, който е в ужасна битка или каквато и да е беда или измъчван от болка, този човек, припомняйки си преданието за мен, ще бъде спасен от своята беда. Чрез моята сила, оръжия, лъвове, разбойници и неприятели изчезват надалеч от този, който си припомня моята история.

Мъдрецът каза: Казвайки това, прекрасната Чандика, която притежава невероятна смелост, изчезна от мястото, на което боговете я наблюдаваха. След като враговете им бяха убити и вече избавени от страха си, боговете се върнаха към своите задължения. Когато невероятно смелите Сумбха и Нисумбха, най-яростните врагове на боговете, които донесоха разруха на света и притежаваха несравнима смелост, бяха убити от Богинята в битка, останалите демони заминаха в Патала (Подемния свят).
Така, О Царю, възхитителната Богиня, въпреки че е вечна, се въплъщава отново и отново и защитава вселената. Тя потопява вселената в илюзия и създава тази вселена. И когато бъде помолена, тя дарява върховно знание и когато бъде омилостивена, дарява благоденствие. Цялата тази космическа сфера е изпълнена от нея, Махакали, която приема формата на великия разрушител в края на времето. Наиситна приема формата на великия разрушител, когато настъпи времето.
Тя, неродената, наистина се превръща в това творение, когато настъпи времето за новото творение. Тя, Вечната, поддържа съществата в следващото творение.
Във времена на благоденствие, тя е Лакшми, която дарява благоденствие в домовете на хората. Когато бъде почитана с цветя, тамян, аромати, тя дарява богатство и синове и ум, насочен към праведност и просперитет.




13 част - даряване на дарове на Сурата и Вайся


Мъдрецът каза: Вече ти разказах, О царю, тази величествена поема за славата на Богинята. Богинята е дарена с такава величествена сила. Този свят се крепи на нея. Така и знанието бива давано от нея, илюзорната сила на Бог Вишну.
Чрез нея ти, търговецът и други нещастни хора, бивате заблудени; и други бяха заблудени вминалото и ще бъдат заблуждавани в бъдеще.
О велики царю, уповавай се на нея, върховната Ишвари. Наистина, когато я почитат, тя дарява на хората радост, дарява им небесата и окончателно освобождение (от нови превъплъщения).
За да могат царят и търговецът да получат просветление от Амба, те се настанили на пясъчния бряг на една река и се заели с покаяние, пеейки върхоната Деви-сукта (химн на Богинята). Направили глинен образ на Богинята върху пясъка край реката и двамата я почели с цветя, тамян, огън и възлияние с вода. След това, въздържайки се от храна, с мисъл за нея и съсредоточчен ум, двамата направили жертвоприношение, поръсено с кръв от с сствените им тела. Когато с контролиран ум те я омилостивявали в продължение на три години, Чандика, поддръжничката на света, била удовлетворена, явила се пред тях и им проговорила.

Богинята каза: За каквото молите, ти О Царю и ти, радостта на твоето семейство, ще го получите от мен. Удовлетворена съм и ще ви дам всичко, което поискате.

Маркандея каза: Тогава царят избра вечно царство, което няма да изчезне, дори в друг живот, а в този живот да притежава своето царство, в което силата на враговете му да бъде унищожена. Тогава мъдрият търговец избра знание, което премахва привързаността, под формата на "мое" и "Аз".

Богинята каза: О царю, след като убиеш враговете си след няколко дни, ще възвърнеш собственото си царство и то ще остане за теб. А когато умреш, ще се родиш отново от Дева Вивасва (Вивасват) и ще бъдеш Ману на Земята и ще носиш името Саварни.

И, О най-добър сред търговците, давам ти дара, който искаше от мен. Ще получиш върховно знание, за собствената ти себереализация.

Маркандея каза: Давайки им даровете, които бяха пожелали, Богинята веднага изчезна, докато те предано я възхваляваха. Получил дарът на Богинята, Сурата, най-изтъкнатияат от кшатриите , ще получи ново раждане чрез Сурийа и ще бъде осмият Ману, начерен Саварни.

Тук свършва Деви Махатмая, която е част от Маркандеяпурана в периода на Ману Саварни.


петък, 30 юли 2010 г.

Архетипът Бог

Статията е откъс от книгата "Триумфът на психоанализата" на Пиер Дако.



Идеята за Бог вероятно е по-стара от човеката история. Вкоренила се е в съзнанието на основата на длъбоки емоции, гравитиращи около: невидима сила, съзидателна или разрушителна мощ, вечна енергия и т. н.
Архетипът на Бог е тясно свързан с архетипа на Бащата. Последният е също така кристализирал около един силен, героичен, славен човек, който ръководи, осветлява пътя; за един човек, чиито "син" е индивидът, заслужаващ наказанието, прошката, одобрението, любовта и т. н.

Кой е най-старият и най-дълбинен архетип? Този на Бог или този на Бащата? Никой не може да каже. Символите, произтичащи от тези два архетипа, са неразривно свързани. Те се проявяват в цялата човешка история от Шефа на клана до Наказващия Баща от Стария Завет или до Доброжелателния Баща от Новия Завет (нека останем в границите на западната история).


Няколко символа на архетипите на Бог и на Бащата



В началото е съвсем просто, ако си припомним за "Отче наш, който си в небесата". Защо "в небесата"? Защо "горе"? Защо не другаде, долу, вляво или вдясно? Защото погледите на хората винаги са се отправяли към неизбродната небесна бездна (= вечна), която според нашите измерения изглежда, че се намира "там горе". Логично е при това положение да се проектира там идеята за една колосална и невидима сила. Нито един народ не е пропуснал да го направи: всеки е поставил Бог горе на "небето", приписал му е абсолютни познания и власт: да носи възмездие, да създава, да убива, да наказва, да отхвърля (в ада, разположен "долу", естествено, подобно на "мрачното мазе", в което затваряме лошото дете). Повечето народи по света са му дали и еднакви оръжия: гръмотевицата, мълнията, вятъра и т. н.
Милиони са тези, които несъзнавано се страхуват от божието провидение за извършени от тях "грехове" или, изправени пред природно бедствие заявяват, че: "Това е наказание свише". И в този случай сме при архетипа на Бащата, който "вижда всичко", "знае всичко" (Татко го каза, значи е истина) и наказва детето, нарушило закона.

Тръгвайки от този архетип на Бог (и Бащата), откриваме много символи, белязали човечеството като цяло и живота на отделния човек в частност. В състояние сме само да изредим набързо няколко като примери:

Първият е Слънцето.
Слънцето е великолепен символ на Бог и на Бащата. Слънцето е "око", което вижда всичко, "фар", който насочва, успокоява след опасната нощ, оопложда Майката-Земя, дарява изобилие и сигурност, "осветява пътя". Естествено, не е нужно да се търси много далеч, за да се открият ежедневни символи, произлезли от слънцето: огнените сърца на религиите, любовния плам, вечния огън на спомена; някои животни, например: петела на Апостол Петър ( който е "слънчева" птица не само защото опложда, пее, когато слънцето изгрява, но и защото гребенът му напомня слънчевите лъчи); бика, мощен, оплождащ, "слънчево" животно, почитан открай време, свързан с небето, с гръмотевицата и обожествяван; някои велики, "високопоставени" хора, с "висок" морал (които са истински "слънца") и т. н.

Да си припомним Царете. В одеяние на граждани те нямат кой знае какво значение. Един път възложили короната на чело и седнали на трона, всичко се променя: бликват емоции, народите тръгват на походи. Защо става това? Царската корона, блестяща и искряща от скъпоценности, е "слънчева" корона. Тя конкретизира архетипа на Бащата (и на Бог). Както и стъпалата, водещи към трона, показват промяната в равнището. Позволяват иизкачването нагоре. Ето как един човек преминава от материалното към духовното. Става цял, Баща на народа си, но е отделен от него (както Бог).




От величественото към ежедневното


Както видяхме, от един архетип могат да произлязат много символи. Символът може да се "оцвети" в зависимост от склонностите (съзнавани или несъзнавани) на индивида.

Ето например някои разпространени символи, основани върху архетипите на Бог (и на Бащата):

- В периода на преноса лекарят, или психоаналитикът, често са смятани за магьосници, за всемогъщи същества, за опасни демони, за хора, които "водят другите за носа", които "създават" или "унищожават" дадена личност. И това е така, дори пациентът (рационално) да се възпротивява на подобни усещания. Следователно имаме работа с "проектиране" на архетипа върху специалиста, заел с да го спаси.

- По време на преноса пациентът несъзнавано иска аналитикът никога да не се изморява, да не се разболява, да бъде винаги само на негово разположение, абсолютно чист, неопетнен и силен (като Бог...).

- При много хора архетипът на Бог (и на Бащата) е олицетворен от униформената Власт (полицаи, чиновници, "оттеглени" зад анонимността си и "отделени" от простосмъртните), от личността на генералния директор, недостижим и далечен (при условие, че остане такъв...). Всички те са облечени с властта да наказват, да прощават, да са доброжелателни или да отхвърлят... Да му мисли полицаят, след като си свали униформата! От този миг престава да бъде "анонимен" и "отделен" и се изтърколва от своя Олимп по-бързо, отколкото му е нужжно да го изрече.

- Директорите на затворите символизират, естествено, Бащата за много от затворниците.

- Групи от хора често символизират архетипите на Бог (и на Бащата). Особено, ако става въпрос за неподкупни хора, обединени от общ идеал (православен като Бог и Бащата): армия, политически и революционни групировки, религиозни секти и т. н.

- Някои страни на проститутията се основават върху архетипите на Бог и на Бащата. Проститутката по принцип е инфантилна, изпитва глад за чувства (обикновено това няма нищо общо със секса). За нея сутеньорът се превръща в "Баща", облечен във всякакви права, към когото тя дълбоко се привързва. Като справедлив Баща сутеньорът я бие (след което и прощава), може да я предпочете пред останалите (минаване на по-преден план в "семейството"), може да я отхвърли или да я награди, когато си носи парите също като "послушно малко момиченце"; той я закриля, осигурява и подслон и т. н. (Също както за някои клиенти проститтуката може да символизира утешаващата Майка).

- И така нататък с всичко, гравитиращо около енергията, силата, излъчването, недостижимостта, вината, прошката, наказанието...

Всичко това би имало само научен и исторически интерес, ако човешките действия не бяха подплатени от архетипите. Вярвате ли, че толкова хора щяха да отприщят едно от най-големите движения в Историята, ако един Хитлер, дошъл точно навреме, не бе символизирал за тези хора мощните архетипи на Бащата, на Спасителя, на Героя?




От един архетип към друг


Един архетип може да "се разпростре" към други архетипи като звездата, деляща се на много части.
Например: архетипът на Бог се сблъсква с архетипа на вината. Ако хората се чувстват виновни, те изпитват необходимост да им бъде "простено" и да бъдат "спасени". Ето как се появява новият архетип на Спасителя.
На свой ред архетипът на Спасителя може да бъде символизиран по най-различни начини според епохите и хората. Откриваме го в думите на този пациент:
- Често сънувам как един много добър човек ме води към един по-добър свят...

Забелязваме: 1) желанието да бъде спасен от злощастната си човешка участ, от "греховете си", от вътрешните си конфликти; 2) фактът, че отива към един по-добър свят (при Христос; Обетованата земя; при Хитлер; Новият ред; в някои религиозни секти; Златният век и т. н.).

Много водачи отключват (несъзнавано) този архетип на Спасителя, обещавайки... Обетованата земя. Цели народи тръгват подир такива водачи. На първо място по рационални причини: по-добри жизнени условия. Напълно нормално. Но при такива ситуации винаги взема връх ирационалната причина. Най-големите шансове са предоставени на водача, който за последователите си символизира емоционално най-добре архетипа на Спасителя според моментните обстоятелства.



Баща ми, Богът-Слънце...

Несъзнавано всяко дете иска баща му да е могъщ, прославен, силен и бепогрешен водач. Все така несъзнавано детето иска баща му да бъде безстрашен и безукорен (тоест слънчев герой, Спасител). Защо?

Защото всеки баща трябва да ръководи, да излъчва, да осветява (пътя), да води детето си към "Обетованата земя" (зрелостта и поемането на отговорности).

Веднага се натъкваме на факта, че Бащата е изправен пред колективното несъзнавано на детето си.

Какво още несъзнавано иска детето? Бащата да бъде непобедим (подобно на слънчевите герои). Ако бащата е победен, това може да стане само поради предателство, а не поради слабост.

Накратко, детското несъзнавано изисква бащата да бъде прославен, могъщ, непобедим, героичен (като Бог и слънцето).

Както виждаме, всеки баща е изправен пред една непостижима задача. Трябва да намери компромисно решение между това, което предствалява в несъзнателното на детето си (слънчев бог), и това, което е в действителност (човек).



Всичко, което не е интегрирано в личността, има опасност да се проектира.
Другояче казано: всичко, което "плува" в несъзнаваното, всичко, което броди в несъзнаваното, има опасност да се проектира.


Това е вярно и за архетипа (и е нормално). При това положение виждаме външния свят в светлината на изтласкването си, на комплекса си или на някакъв симптом, породен от архетипа.

Един пример:
Да вземем един мъж, чието несъзнавано съдържа:

нормално
- архетипа на Бог (и на Бащата)

анормално - изтласквания спрямо баща си, който му е отнел мъжествеността, смачкал го е


Този мъж изпитва чувство на страх, на подчинение, на патологична агресивност спрямо Баща си. Но също и спрямо Бащата по принцип, тоест спрямо всякаква власт (включително спрямо Бог).

С други думи:

1) архетипът на Бог ще се "оцвети" според изтласкванията, свързани с бащата на въпросния мъж;

2) изкривеният архетип ще се проектира. Върху какво? Освен всичко друго и върху религията на този мъж. Светлината на този архетип помръква; вместо да се превърне в проекция на спокойна и ведра емоция, тя потъмнява от страха, от подозрителността, от боязънта. За този мъж Бог ще бъде символизиран като едно опасно, зло същество, което наказва; едно същество, чието благоволение трябва да се осигури с пълно покорство, с много жертви, като се подчинява на угнетяващи правила.

Така се обяснява налиието на скрупули, натрапливи мисли, мании, страх от ада, фобия от греха, поведение на "малко момченце" пред страшния Бог. Така или иначе архетипът на Бог, който би трябвало по правило да предизвиква умиротворение и пълно доверие, се проектира настръхнал от страхове.


Друг пример: Дева Мария лесно се превръща в проекция (абсолютизирана) на женското в мъжа (Анима). Тази проекция може да се оцвети от несъзнавани части, почувствани като опасни: В такъв случай може да се тълкува като Черната Дева например.


Виновният човек

Това е факт: открай време в човека живее едно смътно, неопределено, обезпокояващо чувство за вина, което съжителства в тревожността. Може да се каже, че съществува архетип на чувството за вина. Това е смътно, тежко чувство, човек има усещането, че е виновен "за нещо". Убеждаваме се в това, изучавайки религиите от всички епохи.

Но за какво е виновен? За това, че съществува? Че разсъждава? Че притежава някакво съзнание? Може би...
Мнозина са се губили в догадки и са търсили корените на чувството за вина, присъщо на всички хора без изключение.
"Да си виновен" означава да си престъпил закона. Но за кой закон става дума? От кого е издаден този закон?
В много легенди виждаме човек, извършил малко прегрешение. Много леко наистина: допуска съвсем мъничка грешка или изяжда най-обикновен плод. Внезапно върху него се стоварва страшно проклятие. Да си припомним за Адам. Той изяжда една ябълка. Провинява се като дете пред Баща си. Да не забравяме, че Адам е бил дете, след като психичната му възраст е била на малко дете. Адам допуска невинна грешка. Престъпва закона на всемогъщия Бог (свиреп като Главатар на племе, чиято проекция е). Ето как отведнъж цяла една част от човечеството затъва за векове в ужаса от греха, от ада, в най-мрачните проклятия. Жените трябва "да раждат в мъки", раят се отдръпва, човечеството представлява тълпа изпълнени с угризения, уплашени от ада, тревожни грешници-невротици... В наши дни цели народи не хапват месо в определен ден от седмицата не защото свободно са си наложили тази самодисциплина, а поради тревожност и страх от наказание "свише".
Както се вижда, все още съществуват стотици милиони адамовци.
В много митове се говори за последователи на Адам, изяли някакъв плод. Защо? И защо отзвукът не е отшумял през различните епохи?
Богът на първите човеци вероятно е бил проекция на Главатаря на племето, всевластен, имащ правото да се разпорежда с живота и смъртта, съсредоточил абсолютно всички закони в свои ръце.
Нещо повече: да си припомним един закон на несъзнаваното: агресивността автоматично поражда чувство за вина (още повече, ако агресивността е изтласкана като отрова в несъзнаваните дълбини). Какво значи да си агресивен? Това значи: да желаеш да отстраниш някого, да го изместиш, да сринеш разсъжденията му и т. н. Но какво значение има за несъзнаваното? За него моралът не съществува. То не се съобразява с нищо и никого. Върви право напред към целта, подхранвано от инстинктите.
За несъзнаваното да си агресивен означава да отстраниш другия, да го убиеш. И наистина, човеците-маймуни вероятно са изпитвали кръвожадна агресивност към племенните си вождове. Вероятно са били обладани денонощно от дълбоко желание за престъпление. Това е била човешка джунгла, царство на несъзнаваното (със смес от съвсем мъничък примес на съзнавано, колкото да си дадат сметка). И пред тази непрекъсната агресивност чувството за вина се е покачвало, подобно на опасен прилив.
Адам не е нищо друго, освен представител на безчет други хора, които са се бунтували вътрешно срещу главатарите на племето. Адам искал да стане силен и могъщ като племенните вождове (проектирани "горе" = Бог). Той изяжда плода от дървото на познанието. Извършвайки това действие, той изяжда Бащата (символично), за да стане като него (непобедим, могъщ). Това е акт на канибализъм и отцеубийство... с произтичащото от него огромно чувство за вина. Впрочем и при светото причастие се сблъскваме с акт на канибализъм (изяждаме нафората = приемаме Бог в нас = ставаме силни като Бог).
Тази агресивност се е повтаряла в течение на хилядолетия у хиляди племена, сред стотици милиарди човеци. Виждаме как архетипът на чувството за вина е имал предостатъчно време да се настани удобно.
Освен това хората са "проектирали" всемогъщите си вождове. За тях небесните пещери криели главатар-абсолют, разгневяващ се по най-дребния повод, позволяващ на слънцето да дарява изобилие, но повеляващ му да изгаря земята, ако хората "там долу" не били послушни деца. Ако бяхте на тяхно място, нямаше ли и вие да се молите да ви простят недостойните грешки? Нямаше ли да направите всичко, а да се изсипе върху вас благоволението (или по-скоро да си спестите неразположението) на главатаря на племето?
Толкова далеч ли е всичко това? Вероятно не, след като дълбокото чувство за вина продължава да се шири. Първо, човешкото несъзнавано не се е променило на йота от зората на времето. Освен това средната психична възраст на днешните хора е около дванадесет години. Мисловните категории на колективното несъзнавано са хилядолетията, казва Юнг. Напълно логично, след като дълбинните човешки проблеми от незапомнени времена са останали непроменени...
И като че ли нормалното чувство за вина не е достатъчно, така нареждаме нещата, че още от детските години натрупваме нови пластове все по-патологично чувство за вина. Прекрасна подготовка за живота, както виждате...