Merry Yule

Зимното слънцестоене с най-дългата нощ и най-краткия ден през годината се празнува от хората от хилядолетия. Сега Слънцето се ражда отново, дните стават по-дълги и хората посрещат раждането на светлината. Празнува се края на тъмнината и връщането на светлината на земята.


На Коледа много хора, дори тези, които не са хриситяни ще си кажат Merry Christmas. А някои езичници в Европа ще си кажат Merry Jule. Денят на празнуване на Jule се е определял по Лунния календар, но с приемането на християнския календар датата му остава на 25-ти декември.

На този ден са се палели огньове в полята и житните растения и дърветата са били "гощавани" с ябълково вино. Децата ходят от къща на къща с подаръци от ябълки, на които са забодени парченца карамфил и портокали. Те се поставят в кошници, които са направени от вечнозелени клонки и стръкове пшеница, поръсени с брашно. Ябълките и портокалите представляват Слънцето, вечнозелените клонки са символ на безсмъртието, житните стръкове изобразяват реколтата.

Yule-ският пън е важна част от празника. Той трябвало да бъде взет от земята, която притежава домакинството или да бъде подарен, но не трябва да бъде купен. Когато се сложи в огнището се украсява с растителност, полива се с ябълково вино или бира и се поръсва с брашно. След това се поставя върху пъна от миналата година, който е бил запазен специално за този случай. Пънът гори през цялата нощ, а след това тлее в продължение на 12 дни. Накрая ритуално се изважда и се пази до следващата година, когато новият пън ще бъде поставен върху остатъците от стария.

Подобно нещо се прави и в България с дървото, наречено Бъдник. Бъдникът се гаси с вино, а пепелта му се разпръсва из нивите, за да се осигури плодородие.







Друг Yule-ски пън може да се използва като в него се пробият три дупки и в тях се сложи по една свещ. Парчето дърво се украсява със зеленина, червени и златисти панделки, карамфил и се поръсва с брашно.




Във фолклора на Англия Дядо Коледа често е описван като носещ Yule-ски пън.





Освен Yule-ският пън, който гори в огнището, на този ден се приготвят и сладкиши във формата на пън.





Някои хора стоят будни през цялата нощ със свещ в ръка, за да посрещнат Слънцето.

В Рим хората са си подарявали свещи, за да може тяхната светлина да подтикне Слънцето да свети по-ярко. Свещите са служели за прогонване на нощните демони.

В традициите присъстват и звънчета, които също са прогонвлаи злите духове. В езическите ритуали присъстват и венците, като кръгът е символ на вечният живот - живот, смърт и прераждане. Дърветата отвън били украсявани с ядки, плодове и други храни.

На този ден хората ходят от врата на врата, за да пеят коледни песни и в замяна получават плодове, бонбони и други сладкиши.



Yule-ската коза


Смята се, че е свързана с бог Тор, който пътувал по небето с колесница, водена от две кози.
В скандинавските страни един от мъжете в семейството се преоблича като коза.
Коза, направена от слама или дърво се използва и като колдено украшение.









Дядо Коледа язди коза





Традиционно на Коледа хората ходят от къща на къща, свирят и пеят коледни песни. Тази традиция е известна като Wassailing. Изразът идва от англо-саксонското "Wass Hael", което означава "за ваше здраве". Участниците носят купа, украсена със зеленина, която се пълни с напитка, която носи името "агнешка вълна" и всеки отпива от купата, пожелавайки здраве на останалите.
Участниците носят пръчки и клонки, украсени със зелелнина и панделки.
Привечер хората черпят дърветата, особено ябълковите дървета и изливат ябълково вино в корените им, а на клоните им окачват препечени филийки.
След като полеят ябълковите дървета с ябълково вино, селяните се събират около тях с пушки и тигани и вдигат голям шум, за да прогонят злите духове и да събудят спящия дървесен дух. Този ритуал пази дърветата от злите духове, докато не се появят ябълките.




















В келтската митология съществуват двама братя близнаци - Дъбовият крал и Кралят на Бодливата Зеленика. По време на зимното слънцестоене - Yule и по време на лятното слънцестоене - Midsummer те се бият и единият убива другия. Двамата братя представляват две части от годишният цикъл на Земята - намаляването и нарастването на светлината. Кралят на Бодливата Зеленика управлява намаляващата година от лятното до зимното слънцестоене, а Дъбовият крал управлява другата половина, от Yule до Midsummer. По време на празника Yule Дъбовият крал побеждава в битката и управлява през своята половина на годината. Дърветата са свещени за келтите. През зимата дъбовете нямат листа, но с появата на Слънцето тяхната сила нараства и по време на лятното слънцестоене те вече са с пълната си украса. При бодливата зеленика е обратното. Всеки от двамата умира, когато бива победен от брат си и възкръсва отново, когато дойде неговият ред да управлява другата половина от годината.









През нощта на зимното слънцестоене Майката-Земя ражда Слънцето - Слънчевото бебе и по този начин тя отново връща светлината в света. Затова нощта на зимното слънцестоене се нарича Нощта на Майката. В Швеция вярват, че когато Богинята-Майка е в своя аспект на Девица, тогава тя играе роля на носител на светлината. Затова в Швеция в Нощта на Майката се чества Празникът на Света Лучия. Една от дъщерите в семейството - обикновено най-голямата, се облича в бяло и на главата си носи венец от листа, окичен със запалени свещи. Тя носи закуската на семейството си на сутринта на Yule. Момичето влиза в стаята на семейството си, пеейки традиционна за този ден песен, носейки кифлички с шафран, бисквити с джинджифил, топло вино с подправки и кафе. Света Лучия играе ролята на Кралица на Светлината и нейният празник се чества на 13-ти декември.

По-малките братя и сестри на момичето носят високи осторвърхи шапки, украсени със звезди, играейки ролята на новите деца на светлината.

Отново във връзка с мита за Майката и Детето, на този ден във Франция жените са се събирали заедно, за да ушият бебешки дрехи за бременните жени в околността.

Според стари норвежки митове, вълкът Fenrir поглъща Слънцето, а по време на зимното слънцестоене го ражда.








Важна роля на Коледа играе и имелът, който е свещено за келтите растение. Имелът се окачва на високо място в къщата и според традицията когато двама души се срещнат под имела, трябва да се целунат. Обичаят произлиза от Скандинавските страни.

По време на зимното слънцестоене имелът ражда своите плодове, което е една от причините да се използва в ритуалите на този ден. Според вярванията имелът пази от магии и зли приказни същества, помага на безплодните жени и животни да забременеят и носи добър късмет. Имелът не трябва да докосва земята и затова се окачва на тавана в къщата или в обора с животните, за да ги пази и да помага на женските животни да забременеят.










Важна част от ритуалите на този ден играят и кукерите. Почти във всяко село в Англия и Ирландия е имало кукери. В Германия и Франция също е имало такива. Те ходели от къща на къща, където стопаните им давали храна, а някои от тях били актьори, които изпълнявали пиеси. Кукерските пиеси са включвали истории, сръзани с битки, смърт и възраждане, като един от участниците в битката умира, но бива възкресен по магически начин - обикновено ролята на възкресителя играе човек, облечен като лекар. Тези постановки пресъздават природния цикъл. Един от образите в играта обикновено е Свети Георги. На други места в пиесата участват Дявол, Дракон и Принцеса. Актьорите боядисват лицата си в черно и се маскират.
Кукерите слагат на главите си маски, които представляват животински глави, а на тялото носят наметало от животински кожи.



Според гръцките митове по време на 12-те дни от Коледа до 6-ти януари се появяват пакостливи и опасни духове, наречени Киликандзери. Те носят дървени или железни ботуши, с които да ритат хората, а в някои райони на страната се вярва, че са с копита. През Дванадестетте дни хората поддържали огньовете в къщите си запалени, за да държат надалеч от дома си злите духове и да не им позволят да влязат в къщата през комина. Над огнището хората закачвали специални билки, които прогонват тези духове. На 6-ти януари по време на празника Епифания на специални церемонии се благославят водите от местния свещеник.







Песен за зимното слънцестоене(Yule)

Влез в нощта и ще откриеш светлината
Която ще те отведе до твоите мечти
Влез в нощта, нека духът ти полети
В полето на безкрайните възможности

В най-дългата нощ ние търсим светлината
И ще я открием дълбоко вътре
Отвори очите, за да възприемеш мъдростта
И виж как свети светлината на твоята душа

Завий се в наметалото на звездната тъмнина, дете мое
И ще откриеш центъра на всички неща
Защото от това място на най-дълбокия мрак
Извира вечният живот

И когато откриеш искрата
Докато мечтаеш в тъмнината
Дръж я близо до сърцето си и знай
Всичко, което виждаш е всичко, което би могло да бъде
Когато родиш мечтите на твоята душа