Богинята проявява своя аспект на изобилието, аспекта на Майката. След това преминава от аспекта на Майка към аспекта на Старица, докато се прероди в млада девица със завъртането на колелото на природата. В периода на есенното равноденствие богинята предлага мъдрост, лечение и почивка.
Времето на жътвата е свързано с ритуали. Един от ритуалите представлява убиването на Житната майка, наричана с различни имена като Житна девица, Житен дух и други. Последните стръкове от неокосеното жито олицетворяват Житния дух и този, който ги окоси се нарича убиец на Житния дух. От последните стръкове на окосеното жито се изготвя голяма кукла, която се пази от този, който ги е окосил до следващата година. Следват и много други ритуали около жътвата. Ритуалите варират в различните части на Европа, но имат и много общо помежду си.
Житният бог/богиня жертва последната част от себе си, за да осигури на хората храна за зимата. Хората се събират, за да благодарят за тази върховна жертва на бога/богинята, приемайки, че той ще се възроди на празника Yule. Този празник се нарича "Благодарността на вещиците".
Mid-Autumn Festival - фестивалът в средата на есента, наречен още Лунен празник е празник на жътвата, който се празнува от китайците от около 3000 години. На този празник се почита Луната. Празнува се по време на есенното равноденствие и по-точно тогава, когато Луната е най-пълна.
Нарича се още Празник на Лунната пита, защото по традиция тогава се приготвят кръгли питки или сладки кексчета, които представляват Луната.
Другото му име е Празник на фенерите. На този празник хората носят запалени фенери или ги окачват по домовете си.
Това е официален празник и фермерите празнуват края на сезона на лятната жътва. На този ден семействата се събират, за да почетат ярката луна и да похапнат от лунните питки.
По улиците танцуват огнени дракони.
Лунни питки
Жътвената Луна е тази, която е най-пълна и възможно най-близо до времето на есенното равноденствие. Жътвената луна се появява на небето по-рано от обикновено - веднага след залеза на слънцето и това е давало възможност на феремрите да работят по-дълго, за да приберат реколтата си.
С появата на християнството около времето на есенното равноденствие започва да се празнува Michaelmas - празникът на свети Михаил - архангелът. Нарича се също Празник на всички ангели и е празник на св. св. Михаил, Габриел и Рафаил. Западното християнство празнува Празникът на свети Михаил на 29 септември. В България и други държави празникът се отбелязва на 8-ми ноември.
Есенното равноденствие е времето, когато Слънцето навлиза в знака Везни. Това отразява уранвовесяването на равните по продължителност ден и нощ.
Традиционните символи на свети Михаил са меч и везни. Свети Михаил държи везни, които претеглят човешката душа и архангелът преценява дали душата е достойна, за да отиде на Небето. На едното блюдо на везната стои дявол, а на другото душата на починалия човек.
На първата рисунка Дева Мария също претегля душата на починалия, с помощта на молитвена броеница.
Песен за Бриджит
Свята жена ела при мен
Жена на огъня,
Жена на поезията
Свята жена ела при мен
жена на лечението
жена на дарбите
Свята жена на земята
Води ръката ми и води сърцето ми
Свята жена на потоците
Води душата ми и води мечтите ми
Свята жена ела при мен
Жена на огъня,
Жена на поезията
Свята жена ела при мен
жена на лечението
жена на дарбите
Свята жена на хълмовете
Излекувай всички рани и излекувай всички болести
Свята жена на пламъка
Разбуди ме, за да се обновя отново
Няма коментари:
Публикуване на коментар