Митове за създаването на света

Мит за създаването на света на африканските бушмени

Те вярват, че хората не винаги са живеели на повърхността на Земята. Преди това животните и хората живели под земята задено с Kaang - Големият Господар - Господарят на целия живот. На това място хората и животните живели заедно в мир. Разбирали се взаимно. Никой никога нищо не искал и винаги било светло, въпреки че нямало слънце. През това време на блаженство Kaang започнал да планира чудесата, които ще извърши в света горе.
Първо Kaang създал удивително дърво, чиито клони се разпростирали през цялата страна. В основата на дървото той изкопал дупка, която отивала надолу и достигала чак до света, в който живеели хората и животните. Когато свършил със създаването на горната част от света така, както му харесвало, той пуснал първият мъж нагоре през дупката. Той седнал на ръба на дупката и скоро първата жена също излязла от нея. Скоро всички хора се събрали под дървото и изпитвали страхопочитание пред света, в който току що навлезли. След това Kaang започнал да помага на животните да се изкатерят и да излязат от дупката. В нетърпението си някои от животните намерили начин да се изкатерят нагоре през корените на дървото и излезли навън през клоните.

Kaang събрал всички хора и животни около себе си. Той им дал инструкции как да живеят заедно в мир. След това се обърнал към мъжете и жените и ги предупредил да не създават никакъв огън, защото голямо зло ще се стовари върху тях. Хората обещали и Kaang заминал на място, откъдето щял да наблюдава своя свят тайно.

Щом наближила вечерта, слънцето започнало да потъва зад хоризонта. Хората и животните стояли, наблюдавайки това явление, но щом слънцето залязло, страхът се промъкнал сърцата на хората. Те не можели вече да се виждат един друг, тъй като не притежавали очите на животните, които били способни да виждат в тъмното. Те не притежавали и топлата козина на животните и скоро им станало студено. В отчаянието си, един човек предложил да направят огън, за да се стоплят. Забравяйки предупрежденията на Kaang, хората не се подчинили на заповедта му. Скоро се стоплили и отново можели да се виждат един друг.
Но огънят изплашил животните. Те избягали в пещерите и планините и откакто хората нарушили заповедта на Kaang, хората вече не били способни да общуват с животните. Сега страхът заменил приятелството, което съществувало някога между двете групи.

Африканските бушмени вярват, че не само растенията и животните са живи, но също и дъжда, гръмотевиците, вятъра, изворите.

Те твърдят: "Това, което виждаме е само външната форма или тялото. Вътре живее дух, който не можем да видим. Тези духове могат да излязат от едно тяло и да влязат в друго. Например, духът на жената може по някое време да влезе в леопард или духът на мъж да влезе в тялото на лъв.









Австралийските аборигени

Имало време, когато всичко било в покой. Всички духове на Земята били заспали - или почти всички. Великият Баща на всички духове бил единственият буден. Той нежно събудил Майката Слънце. Щом тя отворила очите си, топъл лъч светлина се прострял към спящата земя. Бащата на всички духове казал на Слънчевата Майка: "Майко, имам задача за теб. Слез долу на Земята и събуди спящите духове. Придай им форма."

Слънчевата Майка се плъзнала надолу към Земята, която по това време била пуста и започнала да се разхожда по всички посоки и навсякъде, където ходела, пониквали растения. След като се върнала на полето, откъдето започнала своята работа, Майката си починала, доволна от свършеното. Бащата на всички духове дошъл и видял нейната работа, но и казал да отиде в пещерите и да събуди духовете.

Тя отишла в тъмните пещери в планините. Ярката светлина, която се излъчвала от нея събудила духовете и след като си тръгнала, различни видове насекоми влезли в пещерите. Слънчевата Майка седнала и наблюдавала великолепната гледка от нейните насекоми, които общували с цветята й. Но Бащата имал ново искане към нея.

Майката влязла в много дълбока пещера, разпростирайки светлината около себе си. Нейната топлина разтопила леда и реките и потоците на света били създадени. След това тя създала риби и малки змии, гущери и жаби. След това тя събудила духовете на птиците и животните и те избликнали под слънчевата светлина във възхитително множество от цветове. Виждайки това, Бащата на всички духове останал доволен от работата на Слънчевата Майка.

Тя извикала всички нейни създания при себе си и им казала да се радват на богатството на земята и да живеят в мир едни с други. След това тя се издигнала в небето и се превърнала в слънцето.

Живите същества наблюдавали със страхопочитание слънцето, докато то пълзяло по небето на Запад. Но, когато най-накрая слънцето потънало зад хоризонта, те били обхванати от паника, мислейки си, че тя (слънцето) ги е изоставила. През цялата нощ те стояли замръзнали на местата си, мислейки си, че е дошъл краят на времето. След известно време, което им сторило като цяла вечност, Слънчевата Майка подала глава над хоризонта от Изток. Децата на Земята се научили да очакват, че тя ще идва и ще си заминава и вече не се страхували.

Първоначално децата живеели заедно в мир, но в края на краищата завистта се прокраднала в техните сърца. Те започнали да спорят. Слънчевата Майка била принудена да слезе долу от небесния си дом, за да посредничи в уреждането на техните спорове. Тя дала на всяко същество силата да променя формата си и да се превръщат в каквото си пожелаят. Но тя не била дововлна от крайните резултати. Плъховете, които тя направила се превърнали в прилепи, имало огромни гущери и риби със сини езици и крака. Но най-странното от новите животни било животно с човка на патица, зъби за дъвчене, опашка като на бобрите и способността да снася яйца. Тя била наречена птицечовка.

Слънчевата Майка погледнала към Земята и помислила, че трябва да създаде нови същества, защото Бащата на всички духове можел да се ядоса от това, което вижда сега. Тя родила две деца. Богът бил Утринната Звезда, а богинята Луната. На тях им се родили две деца и тя ги изпратила на Земята. Те се превърнали в нашите предци. Тя ги направила по-висшестоящи от животните, защото те притежавали част от нейния дух и никога не биха поискали да променят формата си.








Митът за създаването на света на индианските племена ирокези

Доста преди да бъде създаден света е имало остров, носещ се в небето, на който живееши Небесните хора. Те живеели спокойно и мирно. Никой никога не умирал и не се раждал и тъгата не съществувала. Но един ден една от Небесните жени разбрала, че ще роди близнаци. Тя казала на съпруга си, който побеснял. В центъра на острова имало дърво, което давало светлина на целия остров, защото слънцето все още не било създадено. Той разкъсал това дърво, създавайки огромна дупка по средата на острова. Жената надникнала в дупката. Далеч надолу тя видяла водите, които покривали земята. В този момент съпругът и я бутнал. Тя паднала през дупката надолу към водите.

Водните животни вече съществували на земята. Много далеч под носещия се по въдздуха остров две птици видели падането на Небесната жена. Точно преди тя да достигне водите, те я уловили на гърба си и я занесли при останалите животни. Решени да помогнат на жената, те се гмурнали във водата, за да вземат кал от дъното на моретата. Едно след друго животните се опитвали и не успявали. Най-накрая, една малка жаба също опитала и когато изплувала отново, устата и била пълна с кал. Животните я взели и я разпределили върху гърба на голяма костенурка. Калта започнала да нараства и нараства.

След това жената стъпила на земята. Тя разпръснала прах във въздуха и създала звездите. След това създала луната и слънцето.

Небесната жена родила двама сина. Тя кръстила единия Саплинг. Той порастнал като мил и внимателен младеж. Другият бил наречен Флинт и сърцето му било студено. Те порастнали бързо и започнали да пълнят земята със своите творения.

Саплинг създал това, което е добро. Създал животни, които да са от полза за хората. Създал реките, които се движели в две посоки и в тях сложил риби без кости. Той създал растения, с които хората да могат да се хранят. Ако той е бил способен да свърши сам цялата работа, нямало да има страдание.

Флинт разрушил голяма част от работата на Саплинг и създал всичко, което е лошо. Той направил така, че реките да текат само в една посока. Сложил кости в рибата и бодли на храстите с плодове. Той създал зимата, но Саплинг и дал живот, за да може да се движи и да даде път на пролетта. Той създал чудовищата, които неговият брат пропъдил под земята.

Най-накрая, Саплинг и Флинт решили да се сбият, докато единият победи другия. В началото никой не можел да победи, но накрая Флинт бил победен. Тъй като бил бог, Флинт не можел да умре, затова бил принуден да живее на гърба на Голямата Костенурка. От време на време неговият гняв може да бъде усетен, когато вулканите изригват.

Ирокезите много уважават всички животни. Това е отразено в техният мит за създаването на света с ролята, която играят животните. Без помощта на животните, Небесната жена е можела да потъне на дъното на морето и земята е можело да не бъде създадена.





Япония


Преди много време, всички елементи (стихии) били смесени заедно в един зародиш на живота. Зародишът започнал да смесва всички неща, да ги разбърква, разбърква, докато по-тежката част потънала, а по-леката се издигнала. Било създадено мътно море, което покривало цялата земя. От този океан порастнала младо зелено растение. То растяло и растяло, докато достигнало облаците и там се превърнало в бог. Скоро на този бог му доскучало и започнал да създава други богове. Последните двама богове, които направил - Изанаги и Изанами, били най-интересни.

Един ден, докато се разхождали, те погледнали надолу към океана и се зачудили какво има под него. Изанаги пъхнал своето копие във водите и когато го изгеглил обратно, буци кал паднали обратно в морето. Те започнали да се втвърдяват и да нарастват, докато не се превърнали в островите на Япония.

Двамата слезли на тези острови и започнали да ги изследват, като всеки тръгнал в различна посока. Те създали всички видове растения. Когато се срещнали, те решили да се оженят и да имат деца, с които да населят земята. Първото дете, което родила Изанами било момиче с ослепителна красота. Боговете решили, че тя била твърде красива, за да живее в Япония, затова я сложили на небето и тя станала слънцето. Втората им дъщеря Tsuki-yami станала луната, а третото им дете - непокорният им син Sosano-wo бил изпратен в морето, където създавал бури.

По-късно, тяхното първо дете - Amaterasu родила син, който станал император на Япония и се твърди, че всички императори произхождат от него.





Гръцки мит за създаването на света

В началото имало само празна тъмнина. Единственото нещо в тази празнота била Никта (Nyx), птица с черни крила. Тя снесла златно яйце и дълго време стояла върху него. Най-накрая животът започнал да се размърдва вътре в яйцето и от него се появил Ерос - богът на любовта. Едната половина от яйцето се издигнала във въздуха и станала небето, а другата станала Земята. Ерос кръстил небето Уран, а Земята - Гея. След това Ерос направил така, че да се влюбят.

Уран и Гея имали много деца, а после и правнуци. Някои от техните деца започнали да се страхуват от силата на собствените си деца. В опит да се защити, Кронос погълнал децата си, докато те били още бебета. Но жената на Кронос - Рея скрила най-малкото дете. Тя дала на Кронос камък, увит в пелени, който той погълнал, мислейки си, че това е неговият син.

Едно от децата - Зевс, порастнал и станал мъж и майка му му казала как да излъже баща си да върне братята и сестрите му. Когато това се случило, децата започнали голяма битка срещу баща си. Младото поколение победило. Начело със Зевс като техен водач, те започнали да запълват Гея с живот и Уран със Звезди.

Скоро след това на Земята липсвали само две неща - човека и животните. Зевс повикал своите синове - Прометей и Епиметей. Той им казал да отидат на Земята и да създадат човека и животните и да дадат на всеки от тях подарък.

Прометей се заловил за работа, оформяйки човека по образа на боговете, а Епиметей работел върху животните. Докато Епиметей работел, той давал на всяко животно, което създавал подарък. Епиметей и Прометей свършили своята работа. Но, когато трябвало да се реши какъв подарък да дадат на човека, се оказало, че всички подаръци били свършили.

Прометей решил да даде на човека огъня, въпреки, че боговете били единствените, които би трябвало да имат достъп до него. След като слънчевият бог се появил на следващата сутрин, Прометей взел малко от огъня и го занесъл на човека. Той научил своето творение как да се грижи за огъня и след това си тръгнал.

Когато Зевс научил за постъпката на Прометей се разярил. Той заповядал синът му да бъде оковат във вериги за планина и един орел всеки ден да изяжда чения му дроб и това да се повтаря непрекъснато във вечността. След това започнал да измисля наказание за човечеството. Един от неговите синове създал жена с голяма красота - Пандора. Всеки от боговете и дал подарък. Подъръкът на Зевс бил любопитство и една кутия, като и заповядал никога да не отваря кутията. След това тя се омъжила за Епиметей.

Животът на Пандора с Епиметей бил щастлив, но на нея непрекъснато и се искало да отвори кутията. Тя била убедена, че тъй като боговете и богините я залели с такива прекрасни подаръци, този също щял да бъде чудесен. Един ден Епиметей го нямало и тя отворила кутията.

От кутията излезли всички ужаси, които мъчат света днес - болестите, зависттта, алчността. Като чул виковете на Пандора, Епиметей се втурнал вкъщи и затворил здраво капака на кутията, но всички злини вече избягяли.

По-късно през нощта те чули глас от кутията, който казал: "Пуснете ме навън. Аз съм надеждата."

Пандора и Епиметей я освободили и тя излетяла навън, за да дава надежда на човечеството.



Виждаме, че митът за кутията на Пандора е същият като този за райската градина и ябълката. Първо нямало никакви злини за човечеството, след като Прометей го създал, а в райската градина първите хора живеели безгрижно. След това Пандора била определена да пусне злините в света, а в райската градина била определена Ева. На Пандора и била дадена кутия, която тя не трябвало никога да отваря, а на хората дърво с плодове, от които те никога не трябвало да ядат. Любопитството и при двете надделяло, но в християнската история за райската градина пропускат някои детайли като този, че богът (в случая Зевс), умишлено дал бедите на Пандора и й дал любопитвство, за да е сигурно, че тя ще ги пусне и че ще успее да си отмъсти на хората за това, че получили огъня. И в двете истории жената прави това, което и било забранено и в резултат на това, започват нещастията за хората.

Историята на африканските бушмени е най-опростена - показва раждането на хората и животните от недрата на Майката-Земя.

Както при африканските бушмени, така и при гърците, използването на огъня от хората се оказало опасно нещо, което на тях им било забранено да притежават, но все пак го използвали и нещо лошо се случило след това.


Тези истории удивително съвпадат с днешната официална теория на учените, че в началото нямало нищо и след Големия взрив били създадени нещата. В гръцката история се казва, че в началото била празна тъмнина и само Никта била там. Тя снесла яйце, от което се появил живота. В японската история се казва, че всички елементи били смесени заедно в един зародиш на живота. В историята на австралийските аборигени се казва, че в началото всичко било в покой. Всички духове на Земята били заспали. Великият баща на всички духове бил единственият буден.


Интересно ми е, когато дойдат извънземните, те каква ли история ще представят за създаването на света.