Разбиването на млечния океан

Историята на разбиването на млечния океан от боговете и демоните, за да извадят оттам нектара на безсмъртието (амрита), е древна индийска история, описана в различни свещени текстове, като Вишну Пурана и други Пурани, Махабхарата, Рамаяна и други.

Според някои Пурани и други свещени текстове, причината за разбиването на млечния океан било желанието на боговете да станат безсмъртни. Според други Пурани, косвената причина за това било проклятието на мъдреца Дурваса.

Веднъж мъдрецът Дурваса се разхождал по земята. Той бил известен с избухливия си нрав и с това, че често произнасял проклятия, когато бил обиден от нещо. Понякога произнасял и благословии. Затова хора и богове го почитали и се страхували от него. В момента, в който се разиграла случката, мъдрецът бил дал обет да изпълнява практиката Врата и бил в състояние на религиозен екстаз.

Докато се разхождал видял една една нимфа, дух на въздуха, която носела гирлянд от цветя, набрани от небесните дървета. Дурваса поискал този гирлянд от нимфата. Тя почтително му го дала и той го сложил на челото си.
Мъдрецът продължил по пътя си и срещнал царя на боговете Индра, който бил седнал върху слона си и бил придружаван от други богове. Дурваса хвърлил гирлянада от цветя към Индра, който го хванал и го поставил върху главата на своя слон. Ароматът на цветята замаял и раздразнил слона и той го хвърлил с хобота си на земята. Мъдрецът Дурваса бил много обиден от това грубо отношение към подаръка му. Той проклел Индра да загуби властта си над трите свята. Индра не могъл да да разубеди Дурваса да свали или облекчи проклятието. След като изрекъл проклятието, мъдрецът си отишъл, а царя на боговете се върнал в столицата си. От този момент силата на боговете намаляла.

Демоните решили да се възползват от случая и започнали война срещу боговете. Тогава боговете отишли при Брахма, Създателят на Вселената, за помощ. Брахма ги изпратил при Бог Вишну. Бог Вишну им казал, че ще им помогне да възвърнат силата си. Боговете (Деви) трябвало да се съюзят с демоните (Асури), за да могат заедно да разбият млечния океан, от дъното на който щял изплува нектара на безсмъртието.

Вишну им казал какво трябва да направят. Първо трябвало да хвърлят в океана различни лековити билки. Като средство, използвано като прът, с който да разбият водите на океана, боговете трябвало да използват планината Мандара. В ролята на въже, увито около планината щял да бъде използван Царя на Нагите (змиите), змията Васуки. За да си осигурят помощта на демоните, боговете трябвало им обещаят, че всички задено ще пият от нектара на безсмъртието и ще станат силни и безсмъртни. Но Вишну им обещал, че ще се погрижи само боговете да получат скъпоценната напитка и няма да позволи на демоните да пият от нектара.



Боговете събрали различни лековити билки и ги хвърлили в океана. Змията Васуки отскубнала планината Мандара и се увила около нея. Но, когато планината била поставена по средата на океана, тя започнала да потъва, тъй като дъното било от пясък. Тогава Вишну приел своя втори аватар, на Курма - костенурка (а в Махабхарата се споменава, че това бил просто Царя на костенурките). Така върху корубата на костенурката била поставена планината, а около нея бил увит Царя на змиите, Васуки. Демоните хванали змията от страната на главата, а боговете откъм опашката. От устата на змията излизали пламъци, които парели демоните, а до боговете достигала пара, която ги освежавала. Боговете и демоните дърпали змията напред-назад, което предизвиквало въртене на планината и това, което било на дъното, започнало да изплува на повърхността.




Разбиването на океана започнало. От него изплувал бял кон със седем глави, на име Уччаихшравас.



Появил се чистобелият слон Аиравата, който имал четири бивни и седем хобота. Той станал притежание и превозно средство на царя на боговете Индра.






След това от млечния океан излязла богинята на виното и опиянението - Варуни, чиито очи се въртели от опиянение (тя била съпругата на Варуна, бога на небесния океан). Тя е наричана още Сура. Богинята била приета от боговете и затова те се наричат Сури, а демоните Асури.

От океана се появила изпълняващата желания крава Сурабхи.

След това от водовъртежа се появило дървото Париждат, чиито цветове никога не увяхват. То често се свързва с изпълняващото желания дърво Калпаврикша. Бог Индра го взел със себе си в своя рай. В скулптурите е изобразявано като охранявано от небесните нимфи - Аспари, от богове и от небесни музиканти - мъже, наполовина хора, наполовина коне и от жени, които са наполовина хора, наполовина птици.



От млечния океан изплували небесните нимфи, наречени Аспари, които били много красиви и разнасяли благоухание в света.




При разбиването на океана от мляко се появило бижуто Каустубха, най-ценното бижу на света, което станало притежание на Вишну.

От океана се появил бог Чандра - Луната, който бил хванат от Махадева (Шива).

Морето родило отрова, която станала притежание на змийските богове (Наги).


При разбиването на млечния океан изплувала силната отрова Халахала. Тя погълнала земята, светела като огън и от нея излизал пушек. Трите свята се замаяли от тази отрова. За да не бъде разрушено творението, боговете отишли при Шива, Господаря на отровите. Божественият Махешвара (Шива) погълнал отровата и я задържал в гърлото си, което му спечелило прозвището Висаканта - този, който държи отрова в гърлото си. Отровата оцветила гърлото му в синьо и оттогава Шива бил наричан Нилаканта - със синьо гърло.



Стояща върху напълно разцъфнал лотос, от морето се появила богинята Лакшми (съпругата на Вишну), която излъчвала сияйна красота. Когато я видели, мъдреците запели химни, с които я величаели, а небесните нимфи танцували пред нея. Ганга и други свещени реки се погрижили за нейното ритуално измиване, а небесните слонове вдигнали чистите си води, излизащи от златни вази и ги излели върху богинята, царицата на вселената. Океанът от мляко и подарил венец от неувяхващи цветя, а артистът на боговете - Вишвакерма я украсил с божествени накити. Така измита, облечена и украсена, богинята се хвърлила на гърдите на на своя съпруг Хари (Вишну).




Най-накрая от океана се появил четириръкият небесен лекар Дханвантари, държащ лечебни билки в една ръка, а в друга, гърнето с нектара на безсмъртието Амрита. Според вярванията този лекар на боговете е аватар на Вишну, който дал на хората познанието за науката за лечение Аюрведа.



Щом го видели, демоните се втурнали към небесния лечител и успели да вземат нектара на безсмъртието преди боговете. Тогава боговете отишли при Вишну за помощ. Бог Вишну повикал на помощ омайващата Майа - своята измамна сила и приел образа на красивата таньорка Мохини. Съблазнителката започнала да кокетничи с демоните. И боговете и демоните били очаровани от изящната и красота и загубили разсъдък, поставили гърнето с нектара на безсмъртието в ръцете и.
Мохини започнала да танцува, а боговете и демоните били седнали около нея. Тя им наливала от нектара на безсмъртието и те отпивали на големи глътки. Но бог Вишну във формата на Мохини давал нектар само на боговете, а демоните измамил, като им наливал вино. Така само боговете пили от нектара на безсмъртието.




Но един от демоните, на име Раху се усъмнил в честността при разпределянето на нектара и приел образа на бог. Той се настанил се в редиците на боговете и получил от нектара на безсмъртието. В момента, в който нектарът достигнал гърлото на Раху, Чандра (Луната) и Суря (Слънцето), които стояли от двете му срани го разпознали и го издали на Мохини. Тогава Вишну приел отново истинската си форма, хвърлил диска си към демона и му отрязал главата. Главата се издигнала високо в небето с ужасяващи викове. Оттогава същестувва постоянна вражда между главата на Раху и Слънцето и Луната, които го издали. От време на време Раху поглъща Слънцето и Луната и това предизвиква слънчеви и лунни затъмнения.

В индийската астрология Джойтиш, Раху и Кету са Северният и Южният Лунни Възли, които предизвикват затъмнения.

Демонът Раху










Във Вишну Пурана е описана историята, при която Мохини измамва и демона Бхасмасура. Дълго време демонът изпълнявал сурови аскетични практики, за да омилостиви бог Шива. Когато Шива се явил пред него и го попитал какъв дар иска, демонът поискал и получил като дар способността да превърне в пепел всеки, на когото докосне главата. Веднага щом получил тази способност, Бхасмасура решил да я изпробва върху Шива. Шива побягнал и докато траела гонитбата, бог Вишну видял какво се случва и приел образа на Мохини. Тя омаяла демона и той и предложил да се омъжи за него. Мохини отговорила, че е съгласна, но само ако той приеме да танцуват заедно и следва нейните стъпки. Двамата танцували танца на Мохини и когато във вихъра на танца тя сложила ръка на главата си, демонът, който следвал нейните действия се превърнал в пепел.

Дори Шива, Господарят на аскетите не успял да устои на илюзорната сила на Мохини. В Бхагавата Пурана се описва как след като Мохини измамила демоните и отново се преврнала в бог Вишну, Шива пожелал да я види отново. Щом я видял, Шива загубил разсъдъка си и бил обладан от Кама (богът на страстта). Без да обръща внимание на съпругата си Парвати, Шива тичал наоколо, подивял от страст. Малко от неговото семе паднало на земята и създало злато и сребро. Когато Вишну отново приел своята форма, Шива възхвалявал силата му.

Според други Пурани, семето на Шива, което паднало на земята се превърнало в лингами, неговите симовли.

В някои свещени текстове се описва дори, че Шива и Мохини консумирали връзката си.

Според някои Пурани, семето на Шива създало бога на войната Картикея. То създало и човекоподобната маймуна-герой Хануман - въплъщение на Шива, чиито геройства са описани в Рамаяна.


Седнала върху бял бик, Парвати наблюдава Шива и Мохини