Merry Yule

Зимното слънцестоене с най-дългата нощ и най-краткия ден през годината се празнува от хората от хилядолетия. Сега Слънцето се ражда отново, дните стават по-дълги и хората посрещат раждането на светлината. Празнува се края на тъмнината и връщането на светлината на земята.


На Коледа много хора, дори тези, които не са хриситяни ще си кажат Merry Christmas. А някои езичници в Европа ще си кажат Merry Jule. Денят на празнуване на Jule се е определял по Лунния календар, но с приемането на християнския календар датата му остава на 25-ти декември.

На този ден са се палели огньове в полята и житните растения и дърветата са били "гощавани" с ябълково вино. Децата ходят от къща на къща с подаръци от ябълки, на които са забодени парченца карамфил и портокали. Те се поставят в кошници, които са направени от вечнозелени клонки и стръкове пшеница, поръсени с брашно. Ябълките и портокалите представляват Слънцето, вечнозелените клонки са символ на безсмъртието, житните стръкове изобразяват реколтата.

Yule-ският пън е важна част от празника. Той трябвало да бъде взет от земята, която притежава домакинството или да бъде подарен, но не трябва да бъде купен. Когато се сложи в огнището се украсява с растителност, полива се с ябълково вино или бира и се поръсва с брашно. След това се поставя върху пъна от миналата година, който е бил запазен специално за този случай. Пънът гори през цялата нощ, а след това тлее в продължение на 12 дни. Накрая ритуално се изважда и се пази до следващата година, когато новият пън ще бъде поставен върху остатъците от стария.

Подобно нещо се прави и в България с дървото, наречено Бъдник. Бъдникът се гаси с вино, а пепелта му се разпръсва из нивите, за да се осигури плодородие.







Друг Yule-ски пън може да се използва като в него се пробият три дупки и в тях се сложи по една свещ. Парчето дърво се украсява със зеленина, червени и златисти панделки, карамфил и се поръсва с брашно.




Във фолклора на Англия Дядо Коледа често е описван като носещ Yule-ски пън.





Освен Yule-ският пън, който гори в огнището, на този ден се приготвят и сладкиши във формата на пън.





Някои хора стоят будни през цялата нощ със свещ в ръка, за да посрещнат Слънцето.

В Рим хората са си подарявали свещи, за да може тяхната светлина да подтикне Слънцето да свети по-ярко. Свещите са служели за прогонване на нощните демони.

В традициите присъстват и звънчета, които също са прогонвлаи злите духове. В езическите ритуали присъстват и венците, като кръгът е символ на вечният живот - живот, смърт и прераждане. Дърветата отвън били украсявани с ядки, плодове и други храни.

На този ден хората ходят от врата на врата, за да пеят коледни песни и в замяна получават плодове, бонбони и други сладкиши.



Yule-ската коза


Смята се, че е свързана с бог Тор, който пътувал по небето с колесница, водена от две кози.
В скандинавските страни един от мъжете в семейството се преоблича като коза.
Коза, направена от слама или дърво се използва и като колдено украшение.









Дядо Коледа язди коза





Традиционно на Коледа хората ходят от къща на къща, свирят и пеят коледни песни. Тази традиция е известна като Wassailing. Изразът идва от англо-саксонското "Wass Hael", което означава "за ваше здраве". Участниците носят купа, украсена със зеленина, която се пълни с напитка, която носи името "агнешка вълна" и всеки отпива от купата, пожелавайки здраве на останалите.
Участниците носят пръчки и клонки, украсени със зелелнина и панделки.
Привечер хората черпят дърветата, особено ябълковите дървета и изливат ябълково вино в корените им, а на клоните им окачват препечени филийки.
След като полеят ябълковите дървета с ябълково вино, селяните се събират около тях с пушки и тигани и вдигат голям шум, за да прогонят злите духове и да събудят спящия дървесен дух. Този ритуал пази дърветата от злите духове, докато не се появят ябълките.




















В келтската митология съществуват двама братя близнаци - Дъбовият крал и Кралят на Бодливата Зеленика. По време на зимното слънцестоене - Yule и по време на лятното слънцестоене - Midsummer те се бият и единият убива другия. Двамата братя представляват две части от годишният цикъл на Земята - намаляването и нарастването на светлината. Кралят на Бодливата Зеленика управлява намаляващата година от лятното до зимното слънцестоене, а Дъбовият крал управлява другата половина, от Yule до Midsummer. По време на празника Yule Дъбовият крал побеждава в битката и управлява през своята половина на годината. Дърветата са свещени за келтите. През зимата дъбовете нямат листа, но с появата на Слънцето тяхната сила нараства и по време на лятното слънцестоене те вече са с пълната си украса. При бодливата зеленика е обратното. Всеки от двамата умира, когато бива победен от брат си и възкръсва отново, когато дойде неговият ред да управлява другата половина от годината.









През нощта на зимното слънцестоене Майката-Земя ражда Слънцето - Слънчевото бебе и по този начин тя отново връща светлината в света. Затова нощта на зимното слънцестоене се нарича Нощта на Майката. В Швеция вярват, че когато Богинята-Майка е в своя аспект на Девица, тогава тя играе роля на носител на светлината. Затова в Швеция в Нощта на Майката се чества Празникът на Света Лучия. Една от дъщерите в семейството - обикновено най-голямата, се облича в бяло и на главата си носи венец от листа, окичен със запалени свещи. Тя носи закуската на семейството си на сутринта на Yule. Момичето влиза в стаята на семейството си, пеейки традиционна за този ден песен, носейки кифлички с шафран, бисквити с джинджифил, топло вино с подправки и кафе. Света Лучия играе ролята на Кралица на Светлината и нейният празник се чества на 13-ти декември.

По-малките братя и сестри на момичето носят високи осторвърхи шапки, украсени със звезди, играейки ролята на новите деца на светлината.

Отново във връзка с мита за Майката и Детето, на този ден във Франция жените са се събирали заедно, за да ушият бебешки дрехи за бременните жени в околността.

Според стари норвежки митове, вълкът Fenrir поглъща Слънцето, а по време на зимното слънцестоене го ражда.








Важна роля на Коледа играе и имелът, който е свещено за келтите растение. Имелът се окачва на високо място в къщата и според традицията когато двама души се срещнат под имела, трябва да се целунат. Обичаят произлиза от Скандинавските страни.

По време на зимното слънцестоене имелът ражда своите плодове, което е една от причините да се използва в ритуалите на този ден. Според вярванията имелът пази от магии и зли приказни същества, помага на безплодните жени и животни да забременеят и носи добър късмет. Имелът не трябва да докосва земята и затова се окачва на тавана в къщата или в обора с животните, за да ги пази и да помага на женските животни да забременеят.










Важна част от ритуалите на този ден играят и кукерите. Почти във всяко село в Англия и Ирландия е имало кукери. В Германия и Франция също е имало такива. Те ходели от къща на къща, където стопаните им давали храна, а някои от тях били актьори, които изпълнявали пиеси. Кукерските пиеси са включвали истории, сръзани с битки, смърт и възраждане, като един от участниците в битката умира, но бива възкресен по магически начин - обикновено ролята на възкресителя играе човек, облечен като лекар. Тези постановки пресъздават природния цикъл. Един от образите в играта обикновено е Свети Георги. На други места в пиесата участват Дявол, Дракон и Принцеса. Актьорите боядисват лицата си в черно и се маскират.
Кукерите слагат на главите си маски, които представляват животински глави, а на тялото носят наметало от животински кожи.



Според гръцките митове по време на 12-те дни от Коледа до 6-ти януари се появяват пакостливи и опасни духове, наречени Киликандзери. Те носят дървени или железни ботуши, с които да ритат хората, а в някои райони на страната се вярва, че са с копита. През Дванадестетте дни хората поддържали огньовете в къщите си запалени, за да държат надалеч от дома си злите духове и да не им позволят да влязат в къщата през комина. Над огнището хората закачвали специални билки, които прогонват тези духове. На 6-ти януари по време на празника Епифания на специални церемонии се благославят водите от местния свещеник.







Песен за зимното слънцестоене(Yule)

Влез в нощта и ще откриеш светлината
Която ще те отведе до твоите мечти
Влез в нощта, нека духът ти полети
В полето на безкрайните възможности

В най-дългата нощ ние търсим светлината
И ще я открием дълбоко вътре
Отвори очите, за да възприемеш мъдростта
И виж как свети светлината на твоята душа

Завий се в наметалото на звездната тъмнина, дете мое
И ще откриеш центъра на всички неща
Защото от това място на най-дълбокия мрак
Извира вечният живот

И когато откриеш искрата
Докато мечтаеш в тъмнината
Дръж я близо до сърцето си и знай
Всичко, което виждаш е всичко, което би могло да бъде
Когато родиш мечтите на твоята душа

Празнуване на есенното равноденствие

По време на есенното равноденствие на 21 септември се отбелязва празника Mabon. Наричат го Дом на реколтата. Отбелязва средата на жътвата. Сега е време да ожънеш това, което си посял. Това е време за изказване на благодарност за реколтата и даровете на природата, на които се радват хората.



Богинята проявява своя аспект на изобилието, аспекта на Майката. След това преминава от аспекта на Майка към аспекта на Старица, докато се прероди в млада девица със завъртането на колелото на природата. В периода на есенното равноденствие богинята предлага мъдрост, лечение и почивка.

Времето на жътвата е свързано с ритуали. Един от ритуалите представлява убиването на Житната майка, наричана с различни имена като Житна девица, Житен дух и други. Последните стръкове от неокосеното жито олицетворяват Житния дух и този, който ги окоси се нарича убиец на Житния дух. От последните стръкове на окосеното жито се изготвя голяма кукла, която се пази от този, който ги е окосил до следващата година. Следват и много други ритуали около жътвата. Ритуалите варират в различните части на Европа, но имат и много общо помежду си.
Житният бог/богиня жертва последната част от себе си, за да осигури на хората храна за зимата. Хората се събират, за да благодарят за тази върховна жертва на бога/богинята, приемайки, че той ще се възроди на празника Yule. Този празник се нарича "Благодарността на вещиците".






Mid-Autumn Festival - фестивалът в средата на есента, наречен още Лунен празник е празник на жътвата, който се празнува от китайците от около 3000 години. На този празник се почита Луната. Празнува се по време на есенното равноденствие и по-точно тогава, когато Луната е най-пълна.

Нарича се още Празник на Лунната пита, защото по традиция тогава се приготвят кръгли питки или сладки кексчета, които представляват Луната.

Другото му име е Празник на фенерите. На този празник хората носят запалени фенери или ги окачват по домовете си.

Това е официален празник и фермерите празнуват края на сезона на лятната жътва. На този ден семействата се събират, за да почетат ярката луна и да похапнат от лунните питки.

По улиците танцуват огнени дракони.





Лунни питки




Жътвената Луна е тази, която е най-пълна и възможно най-близо до времето на есенното равноденствие. Жътвената луна се появява на небето по-рано от обикновено - веднага след залеза на слънцето и това е давало възможност на феремрите да работят по-дълго, за да приберат реколтата си.





С появата на християнството около времето на есенното равноденствие започва да се празнува Michaelmas - празникът на свети Михаил - архангелът. Нарича се също Празник на всички ангели и е празник на св. св. Михаил, Габриел и Рафаил. Западното християнство празнува Празникът на свети Михаил на 29 септември. В България и други държави празникът се отбелязва на 8-ми ноември.



Есенното равноденствие е времето, когато Слънцето навлиза в знака Везни. Това отразява уранвовесяването на равните по продължителност ден и нощ.
Традиционните символи на свети Михаил са меч и везни. Свети Михаил държи везни, които претеглят човешката душа и архангелът преценява дали душата е достойна, за да отиде на Небето. На едното блюдо на везната стои дявол, а на другото душата на починалия човек.

На първата рисунка Дева Мария също претегля душата на починалия, с помощта на молитвена броеница.














Песен за Бриджит

Свята жена ела при мен
Жена на огъня,
Жена на поезията
Свята жена ела при мен
жена на лечението
жена на дарбите

Свята жена на земята
Води ръката ми и води сърцето ми
Свята жена на потоците
Води душата ми и води мечтите ми

Свята жена ела при мен
Жена на огъня,
Жена на поезията
Свята жена ела при мен
жена на лечението
жена на дарбите

Свята жена на хълмовете
Излекувай всички рани и излекувай всички болести
Свята жена на пламъка
Разбуди ме, за да се обновя отново

Символите на Богинята

M

Matrix - матка; матрица

Mother - майка

Moon - луна

W

Womb - утроба

Water - вода

World - свят


От най-древни времена хората са почитали Великата Майка, Богинята Създателка. От отделните племена и цели народи в миналото до съвременния й образ в лицето на Дева Мария, тя е била почитана в целия свят. Едновременно Майка-Земя и Небесна Богиня тя олицетворява земното, материалното и духовното.


На много европейски езици думата "майка" се свързва с матрицата, в която съществуват всички създания. "Matter" - нещо, от което е създадено всичко. Майката символизира плодородие чрез създаването на живота и поддържането му и олицетворява цикъла живот-смърт-прераждане (духовно възраждане).




Богинята ражда и поддържа живота. Също като жените. Затова и логично, нейният образ е женски.

Тя е Богиня на плодородието. Вероятно затова в миналото нейният образ е бил с пищни форми. Понякога е изобраявана като държаща корнукопия - рогът на изобилието.


Venus of Laussel Откритата в пещера във Франция Богиня-Майка държи рогът на изобилието. Другата си ръка е поставила върху корема си.




Деметра и синът и Eniatos (Годината), който държи в ръката си рогът на изобилието






Майката дава нов живот и го храни и поддържа. Великата-Майка като поддържаща живота.




Създателка на новия живот

Утробата - Световната утроба, от която се раждат всички живи същества. Утробата, водата са символи на Богинята и вход към подсъзнанието. В астрологията Луната, Нептун и Плутон се свързват с утробата, както и с подсъзнанието. Плутон е вътрешната трансформация, подобно на Богинята. Богинята е трансформатор на семето в живот - продукция, дете.

Богинята се свързва с цикъла живот - смърт - прераждане. Този цикъл освен за материалното и живота се отнася също до човека и неговото съзнание, до неговото вътрешно възкръсване.



Богинята и лъвовете

Великата Богиня често е изобразявана с лъвове или по-точно лъвици, които са неин трон, върху които е стъпила или ги държи в ръцете си. Лъвът е символ на сила, воля и непоколебимост, на царственост и смелост. Те често са поставяни като пазачи на вход. Лъвиците символизират едновременно майчинство и способността за отмъщение, когато малките и бъдат застрашени. За Богинята също се вярвало, че е способна да защити своите деца, ако те са застрашени.



Богинята Дурга, яздеща лъв






Анатолската Богиня-Майка седнала на трон с два лъва до нея




Култът към анатолската богиня се пренася в Рим в образа на богинята Кибела





Богинята Артемида с два лъва - френска ваза от Лувъра




Отново Артемида





Шумерската богиня Инана стъпила върху лъвове











Египетската богиня на битките и огъня Секмет:






Богинята е създателка и поддръжница на живота. Тя храни живота.


Рисунка на Богинята-Майка от пещера в Централна Индия





Един от най-добрите примери, онагледяващи ролята на Майката като хранеща живота - тя храни себе си и другите със себе си. Chinnamasta - едно от проявленията на индийската Богиня-Майка. Когато прислужниците й казват, че са много гладни и не могат да чакат докато се приберат вкъщи, за да се нахранят, Богинята отрязва главата си и с кръвта си нахранва себе си и своите прислужници.





Terra Mater или Tellus - римска богиня, олицетворяваща Земята







Змията е символ на Богинята-Майка. Змията е символ на възкресение, защото тя сваля своята кожа (символично умира) и после продължава нататък с обновената си кожа. Възкресението може да бъде свързано и с ума, когато човек се освобождава от нещо старо и ненужно, за да може да се обнови и да дойде новото, по-доброто.

Змията е символ и на мъдрост и знание. Също така на плодородие.

Тя се свързва и с дракона.


Богинята-Майка на ацтеките Coatlicue. Тя е Майката на боговете.




Ixchel - богиня на маите, която се свързва с медицината и акушерството. Предполага се, че думата "chel" означава "дъга".




Китайската богиня Nüwa. Според китайската митология тя е създателката на човечеството и му е дала знания за някои важни науки като - готварство, отглеждане на домашни животни, риболов, писане, тъкане и др. Долната част на тялото и е змия.


Nüwa и брат и FuXi




Тройната Богиня при келтите - Девица, Майка и стара Вещица





Богинята и Луната. Луната е пряко свързана със Земята, с жените и следователно с Богинята-Майка. Трите фази на Луната - нарастваща, пълна и намаляваща Луна представляват трите състояния на Тройната Богиня.





Спиралата

Спиралата е най-древният символ и се среща на всички континенти на планетата. Свързва се с цикъла живот-смърт-прераждане. В древността е символизирала слънцето, защото се е вярвало, че то се ражда всяка сутрин и умира вечерта, за да се прероди отново на сутринта.

Спиралата се свързва също с ДНК и с еволюцията.

Според Юнг спиралата е архетип, който се свързва с космическата сила и енергия.

Някои я смятат за символ на духовното пътуване. Също така предтавлява еволюционният процес на учене и израстване.

Да вървим и да достигнем до центъра на спиралата или лабиринта е психическо и духовно упражнение.




Тройната спирала на живота. Тройната спирала - келтски символ на Тройната Богиня. Символ на живот и енергия.


Символ на живот и енергия, свързван също с изобилие и успех.


Спирала на 5000 години от могила в Ирландия.






Символът на Плутон е същоят като някои древни изображения на Богинята-Майка.

Плутон е планетата управител на знака Скорпион. Плутон се свързва с вътрешната трансформация, с вътрешното прераждане и възкръсване от пепелта, подобно на птицата Феникс. Същото важи и за знака Скорпион. Те се свързват с цикъла живот-смърт-прераждане. С това се свързва и Великата Майка. Значението се отнася не само до цикъла на природата и нейната трансформация, зима-смърт, пролет-възраждане, ново начало. И в двата случая се свръзва с вътрешната трансформация, със символичната смърт на личността и отстраняване на старото и ненужното и новото възраждане на личността.


Символът на Плутон:




Богинята-Майка от пещерата Магурата:





Древна фигурка на Великата Майка от Египет:




Полинезийска богиня:




Египетската богиня Изида:






Свещеният лабиринт и Богинята

Свещеният лабиринт е друг символ на Богинята. За разлика от другите лабиринти, при които има много пътища, които не водят наникъде, а до място без изход, в свещеният лабиринт има само един път - пътя до центъра и обратно. Човек постепенно се придвижва до центъра на лабиринта, а после от центъра навън. Това пътуване до центъра и обратно представлява пътуването на човек навътре в себе си. Символът се използва за самолечение, когато обръщането навътре и откриването на вътрешната сила помагат за самоизлекуването на човека. Може да се използва също за намиране на отговор на труден въпрос, лично и духовно израстване.

В миналото тези лабиринти са били използвани като място за извършване на ритуали, включително като ритуали на инициация или място за медитация - обръщане навътре.



Символът на индианците Хопи, с който представят Майката-Земя представлява лабиринт и е символ на появявянето, изплуването на нещо. Лабиринтът има две форми - квадратна и кръгла. Символът е известен с името Tápu'at, което означава "Майка и дете". Представлява духовното прераждане от един свят в следващия.











Според гръцката митология на остров Крит имало жена, която контролирала лабиринта. Върху плочка намерена на остров Кносос се споменава за подарък "мед за всички богове; мед за господарката на лабиринта". Всички богове заедно получили такова количество мед, каквото получила Господарката на лабиринта отделно, само за себе си. Предполага се, че названието "Господарка на лабиринта" се отнася до Великата Богиня.



Лабиринт върху стена на катедрала в Италия




Свещеният лабиринт в катедрала в Рочестър









Богинята-Майка представлява утробата, от която се появяват всички живи същества и всичко съществувавщо.

Владение на Майката-Земя е и Подземния свят - недрата на Земята - подсъзнанието.


Свещеният лабиринт е вход към подсъзнанието, обръщане навътре към себе си.

Пещерите са място за извършване на ритуали по инициация. Преставляват навлизане в утробата на Богинята-Майка, а също и в подсъзнанието.

Жените, Луната, Природата са свързани и всички те са едно с Великата-Майка.


Богинята като птица. Съществуват много изображения, които представят Богинята като птица или при които тя има крила. Това показва връзката и с духовното.

Това са някои от символите на Великата-Майка.






Жена на дъгата


Жена на дъгата
Сияещо същество погледни
Танцуващо по очарователното небе

Жена на дъгата, моля те, ела
Дай ми твоята изцеляваща светлина
Жена на дъгата, моля те, ела
Възстанови красотата вътре в мен

Жена на дъгата
Жена на дъгата
Майко създателка, озари ме
Помогни ми да видя свещените сънища


Жена на дъгата, моля те, ела
Жена на мъдростта, ела при мен
Жена на дъгата, моля те, ела
Възстанови красотата вътре в мен

Жена на дъгата
Жена на дъгата





Лунната майка


О, Лунна Майко, светлина на нощта
Звездите, които те придружават танцуват с теб
Научи се да се раздаваш и възстановяваш
За да бъдем в хармония с теб

О, Лунна Майко, твоят любящ поглед пада
Нежно върху свещените планини
О, Лунна Майко, твоят блестящ поглед пада
Нежно върху свещените океани

Светите танцуват под светлината на нощта
Танцуват в хармония с теб
Вълните на океана танцуват под светлината на нощта
Учейки ни да се раздаваме и възстановяваме

О, Лунна Майко, светлина на нощта
Звездите, които те придружават танцуват с теб
Научи ни да се раздаваме и възстановяваме
За да бъдем в хармония с теб